Да успееш в земеделието: Тайната на семейство Джумерски

От над 130 декара до малко семейно стопанство с повече от 20 различни култури. Семейство от хисарското село Крислово търси начин да оцелее в битката с ниските цени и променящия се климат. За целта Невин и Димитър Джумерски решават да експериментират с нетрадиционни за района растения, като маслини и миникраставици, приличащи на дини.

Как един земеделец успява без евросубсидии и държавна помощ

Преди близо 30 години бащата на Димитър поставя началото на семейното стопанство. В най-силните му години семейството обработва над 130 декара. Днес са останали около 20, но с повече от 20 различни култури.

„Освен земята, опита, инфраструктурата, донякъде, която доразвихме, основното наследство е способността да се борим с трудностите“, казва Димитър Джумерски.

Променили са не само мащаба, но и начина, по който продават. Вместо големи количества за борсите, Невин и Димитър разчитат на хора, които идват директно при тях и търсят чиста храна.

„Ние винаги им даваме да опитват и хората, които имат желанието, ги каним тук заедно с нас да берат, да опитат всяко нещо. Даже правим открити дни“, кадва Невин Джумерска.

Но тази продукция трудно може да се конкурира по цена с масовата.

„За съжаление, във веригите цените са много, много по-ниски. При нас няма как да се случи, защото е много ръчен труд и нямаме работна ръка. Само ние сме и разчитаме изцяло на природата“, казва Невин Джумерска.

А природата също променя правилата. Един от най-необичайните експерименти в стопанството са маслините – култура, която Димитър признава, че допреди години не би си представил да отглежда край Пловдив.

„За момента всичките дървета се представят много добре и тази есен е планирано засаждане на малко по-големи площи“, казва Димитър.

Промените в климата вече определят и как може да изглежда стопанството в бъдеще.

„Ако продължат наистина неблагоприятните условия, си представям всичко в оранжерии“, казва Димитър.

Невин признава, че е имало моменти, в които е искала да се откаже. Причината да продължат обаче е същата, заради която започват – храната, която искат да сложат и на собствената си маса.

„Произвеждам и за моето семейство. Не мога да ги оставя без тази храна“, казва Невин.

А дали семейното стопанство ще има още 30 години история, според Димитър зависи най-вече от хората отсреща.

„Нужни са хора, които да искат това, което произвеждаме, и да са готови да платят за качествена продукция“, казва Димитър.