По думите му жълтите вестници са фактор в политическата борба
Шансът да се спечели дело срещу жълт вестник е две към едно. Общо взето към три дела, две се печелеха, едно се губеше. Това заяви журналистът Иван Гарелов в студиото на „Здравей, България”. Повод за изказването му бе дискусия дали трябва да има регулаторен орган, който да контролира съдържанието на вестниците и сайтовете.
Той припомни, че преди време е водил битка със жълтите издания и оттогава са настъпили доста промени. По думите му жълтите издания преди са писали само измислени неща, а сега наблягат повече на истината. „Даже подозирам, че много от звездите сами си дават тези факти, само и само да присъстват по някакъв начин – нещо ще кажат за себе си, уж не знаят, но сами са си го казали”, допълни отговора си Гарелов.
Според него обаче има и отрицателна промяна в съдържанието на жълтите вестници – „те започнаха да се занимават и с бандитите, и с политиците. Оттук започват и минусите – те се превърнаха във фактор в политическата борба и в корпоративните битки чрез компромати и масирани кампании. И вече оттук бих казал, че тяхното влияние нарасна, а не намаля”, заяви още журналистът.
Гарелов бе категоричен, че Законът за печата може да бъде използван, за да бъде притискан печатът.
Доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ, заяви, че трябва да има общ закон. „Аз нямам съмнение в това, че има нужда от регулация, като принципът е ясен – регулирането на съдържанието трябва да бъде независимо от платформите, по които той се разпространява. Съвсем очевидно е, че по отношение на електронните медии има повече професионални принципи, които са превърнати в законови норми. По отношение на другата част от медийното пространство, тя се превръща във водеща, защото там има повече възможности да пристъпваш определени правила. Това се отразява и на електронните медии”, коментира Лозанов.
Радомир Чолаков – изп. директор на Съюза на издателите заяви, че регулация на печатните медии може да има, но регулаторен орган, който да следи съдържанието на печатните медии не може да има. „Няма го никъде в Европейския съюз и няма да има - това е просто постулат. Това е принципно положение, защото вестниците като класическа медия са тръгнали като свободни и те ще останат свободни”, допълни Чолаков.
По думите му обаче не е абсолютно невъзможно да съдиш вестници и успеваемостта е доста по-голяма, отколкото се предполага, но въпреки това сроковете са много дълги.
