Между София и Берлин, на границата между реалността и измислицата срещаме един млад обещаващ поет
Когато го четеш или слушаш, притаяваш дъх. Сладкодумен и харизматичен е, а такива хора получават цялото внимание. Неговата искреност е директна, пронизваща, на моменти реалистично цинична, възбуждаща. Вдъхновен от реалността, в негов чест инструмент се превръщат измислиците. Не е лесно обаче да разбереш кога прибягва до тях, защото умее да жонглира изключително изкусно.
Той е Августин Господинов, но и Илиян Любомиров. Едновременно. Единия го познават повече, а другия – малцина. Така и не разбрахме с кого точно си говорихме, но това бързо остана на заден план, защото той – младият, гастарбайтер-поет, покорил не едно и две женски сърца, те увлича с усмивка, добро отношение и красиви думи, неподложени на (авто)цензура.
Накрая единственото, което ти остава, е просто да слушаш думите му, идващи от сърцето, да виждаш в тях своя живот или просто да копнееш по живота, който никога няма да имаш.
Представяме ви Августин Любомиров...
Кой е Илиян Любомиров и кой Августин Господинов? Разкажи ни за общото и различното между тях двамата.
Илиян съм Аз, а Августин е моето свръх Аз. Всичко останало е То. Псевдонимът е суета, поза и шизофрения и точно затова Августин ми отива. Илиян съм пред малко хора.
Какво е да си млад поет в България?
Да си млад поет в България има големи предимства пред това да си обикновен алкохолик, а и със сигурност е по-забавно от това да си стар поет в Германия. Най-общо казано е да пиеш съмнителни спиртни напитки, да целуваш красиви момичета, а после да им пишеш думи по салфетки и да им ги изпращаш като самолетчета. Приятно хоби. Препоръчвам го.
Какво ще стане, когато парадът на суетата те измори и красивите момичета остареят?
Надявам се красивите момичета да остареят като катедрали, а аз може би от женкар ще стана мъжкар, кой знае.
Какви книги те впечатляват и дали има автори, които следиш?
Чета предимно съвременна литература, а напоследък основно поезия. Обичам безкомпромисните писатели като Керуак, Буковски, Милър, Бъроуз и фините поети като Виан и Превер. Следя няколко съвременни български поети. Във Фейсбук.
Защо мислиш, че публиката избра теб за свой фаворит на София: Поетики 2014? С какво мислиш, че я спечели?
Публикувам текстовете си във Фейсбук и много държа на обратната връзка с хората, които ги четат. Вярвам, че топлите думи вървят с топло отношение и това беше оценено. А и преди да са кача на сцената си съблякох ризата. Доста нелоялно от моя страна.
Мислиш ли, че можеш да пишеш по същия начин и на немски? И да постигнеш такъв успех там, какъвто имаше на деветото издание на Поетики?
На немски работя, а чета, пиша, пия и обичам само на български. Излиза, че съм гастарбайтер – поет.
На какъв етап си с подготовката на първата си стихосбирка? Ще включиш ли в нея неща, които не сме чели от теб на платформата Letters of Flesh? Издай ни повече от поетичната ти кухня.
Стихосбирката е готова. Съдържа 53 стихотворения, някои от които с коренно различна стилистика. Петър Чухов се съгласи да ми бъде редактор и ми помогна страшно много да отсея клишетата от ценните хрумвания и думи. Кога ще се случи книгата зависи от издателите.
Кои са най-любимите ти места в Берлин?
Хубавото на Берлин е, че бълбука и кипи. Ако настроиш сетивата си на неговите вълни, на всеки ъгъл можеш да откриваш магии. Обичам го, защото там не се плаща данък обществено мнение и ходя в клубове, за които София още не е готова. И все пак всеки град е пейзаж. Хората правят разликата.
А в София?
В София по-рядко ходя на дискотеки за сметка на пейките в парковете. Ако пък вали, често съм в кръчмата на Народния театър, защото сервитьорите са пичове, водката е евтина и хората, които можеш да видиш там, са артисти, а не артаджии.
Каква е основната разлика между българките и германките? Между софиянките и берлинчанките? Какво искат и търсят едните и какво другите? Можем ли да търсим паралел между тях и една друга опозиция – софийските трамваи и берлинското метро?
Темпераментът и манталитетът ни са различни. Ако в Германия видиш стилна, поддържана жена с естетически издържан тоалет, хубави грим, лак и прическа, то или не е германка, или е германец. И германките, и българките, осъзнато или не, търсят динамичния баланс между сигурност и тръпка. Разликата е в подхода. А що касае градския транспорт, трамваите са секси, защото закъсняват.
Кой е първият ти спомен за жена, предизвикала топлина в слабините ти?
Бях на четири. Първото ми море беше в Ахтопол и още на втория ден от съседното бунгало дойде едно момиченце да се запознае с мен с думите: „Здравей, аз съм Инна и съм фино гадже!” Нейн бях. Скоро я се сетих за тези първи трепети и написах това:
на четири години
тревите до бунгалото
бяха с педя по-високи
от сламените ни шапки
носех сандали на босо
тя пък бели чорапки
цялата беше книжка
за оцветяване
държахме си ръцете
като големите
когато ни викнаха
да се прибираме
пуснахме ги
само за малко
после се стъмни
лятото свърши
и я намерих наскоро
бяла и непораснала
само с педя по-висока
иначе всичко е същото
и никак не ни се прибира.
Кое би избрал – ежечасен хедонизъм или делничен мазохизъм?
Прекаленото удоволствие убива твореца. Прекалената болка убива човека. На мен ми се живее.
Циничен ли си?
Не самоцелно.
А цинизмът не пречи ли на романтиката? Да виреят заедно не е ли като плевел да задушава красиво цвете?
Романтиката не е свещи, ягоди и рози на Свети Валентин. Романтиката е искреност, понякога до болка.
Какво те прави щастлив? Би ли описал един такъв твой момент?
Когато съм с жена-вселена и тя заспи на гърдите ми. Не искам много. Понякога и всичко е достатъчно.
Най-много в момента ти липсва…?
Мотор.
Най-щастлив си, че си написал…?
в сланата на двора
бабата щеше да намери
дюли и мушмули
вече загнили
без грам от позата
на нара например
щеше ги вземе в джоба
на престилката си
за да ги стопли
можеше да ги свари
на компот или сладко
а можеше и да ги остави
в панера с портокалите
за да се отъркат и те
в една далечна екзотика
да обаче бабата я няма
и портокали в панера няма
а на дядото не остава друго
освен да свари дюлите
на ракия
и да пие сам
до готварската печка
вече изстинала.
Какви ще станат Августин и Илиян, когато пораснат?
Съмнявам се, че ще пораснат, макар да съм силно изкушен от идеята да стана дядо разбойник. Надявам се Илиян да стане баща на много деца от една жена, а на Августин тя да му е напълно достатъчна.
Автор: Миалена Халваджийска
