Тези определения могат лесно да важат и за вашата храна. Вижте как!

За някои хора нейната професия може да прозвучи твърде модерно, претенциозно и безсмислено. В днешния забързан свят обаче именно нутриционистите са онези хора, които ни напомнят, че поговорката "човек е това, което яде" не е случайна.
 
Замисляли ли сте се за физическите ви неразположения и болестите, които в даден момент ви настигат? Преди да си отговорите обаче - отърсете се от предразсъдъците. Задайте си въпроса как са живели вашите баба и дядо, с какво са се хранили и колко са боледували. Разликите между техния и нашия живот - тук и сега, са големи. Някои със сигурност са за хубаво, но не и други. Те обаче могат да бъдат компенсирани - като промените начина, по който възприемате тялото, храната и здравето си. 
 
Героят на това интервю - Надя Петрова, разбива много от днешните митове, свързани със здравословното хранене - здравословна храна не означава автоматично скъпа храна, прясноизстисканите сокове са полезни, но не винаги, както и слабият човек не значи здрав човек. 
 
Още за здравословната философия на храната ще разберете от интервюто по-долу. 
 
Надя, за мнозина професията ти – „нутриционист”, е сложна не само са изговаряне, но и за осмисляне. Как би ги убедила, че трябва да оставят настрани предразсъдъците и „традициите” си в храненето, които често представляват постоянно повтарящи се грешки?
 
- Истината е, че не убеждавам никого. Човек трябва сам да осмисли и да вземе решението за промяна в начина си на хранене. Някои хора го правят по-рано в живота, други по-късно, трети – никога, но това не е въпрос на убеждаване. За съжаление, тази промяна често идва вследствие на здравословен проблем, а колко по-добре би било да се погрижим за здравето си превантивно...
 
Как здравословното и балансирано хранене с цялостен подход към здравето стана основна част от живота ти?
 
- По същата схема - заради здравословен проблем, който се повтаряше и нито един доктор не успя да ми отговори на въпроса “защо се случва това”. Тогава реших, че аз самата не правя нещо както трябва и след задълбочено проучване и четене стигнах до извода, че това е храната.
 
Кои са елементите на здравословния начин на живот?
 
- Те са различни и зависят най-вече от състоянието на човек, но ако трябва да обобщя, според мен това са произходът на храната и разнообразието в храненията.
 
Една от книгите ти се казва „14 Дни Детокс или как да кажеш на тялото си “Благодаря”. Какъв според теб е правилният подход и поглед върху тялото ни?
 
- Най-вече с уважение. Повечето хора приемат тялото си за даденост и не му обръщат нужното внимание, не се отнасят с него с уважение. Очакват то да функционира правилно от самосебе си, но това няма как да се случи, ако ние не му помагаме. Хората трябва да осъзнаят, че разполагаме с едно тяло и ако нещо се случи с него – не можем да го сменим за друго, затова трябва да се погрижим за него навреме. Това означава храна, движение и намаляване на стреса или т.нар. холистичен подход (в превод - цялостен).
 
Наскоро в поредица статии от 20-те години в българското издание „Здравен вестник” попаднах на настоятелните препоръки, че здравият човек следва да яде не повече от веднъж седмично месо, да набляга на растителни и сурови храни, а през зимата да разчита на консервирани храни, лично производство или на купешки, но отново български. Замислих се, че днес в много домакинства ежедневно се яде месо, а салатите и плодовете биват избягвани, често заради липса на навик да се консумират, а отглеждането на домашни храни и консервирането им е съвсем друга тема. На какво според теб се държат тези промени в хранителните навици? И какво е твоето отношение към месото?
 
- Промените идват от избора по магазините и това е напълно нормално. Кой съвременен човек ще започне да подквасва кисело мляко, като може да отиде в магазина и да си го купи, при това избор има. Дадох пример с нещо елементарно – правенето на домашно кисело мляко отнема точно 10 минути от времето ни, но времето е най-скъпият ресурс в днешно време и ако умножим тези 10 минути по хилядите неща, които човек преди си е приготвял сам, ни става ясно, че това е невъзможно. Затова всеки трябва да направи своя избор – какво да приготви сам и какво да купи. Това е избор, който и аз самата правя постоянно.
 
По отношение на месото гледните точки са две – етичната, или как се отглеждат животните с цел месо и здравословната, или колко месо е редно да ядем, за да сме здрави. Ако комбинираме двете, става ясно, че консумация на месо три пъти на ден, е твърде много – и за организма, и от етична гледна точка. Затова според мен балансираният подход е да консумираме месо умерено, например през ден, веднъж дневно и се стараем количеството да е по-малко.
 
Вярно ли е, че слабият човек е здравият човек, а пълният – болният?
 
- Не, разбира се. Има много слаби хора, които са в лошо здравословно състояние и обратното – пълни, които са здрави. Единствено при силно наднормените килограми рискът от здравословни проблеми нараства драстично, затова килограмите е добре да се поддържат в норма.
 
Според теб възможно ли е правилното хранене да излекува всяка една болест?
 
- Това зависи от фазата на заболяване. В идеалния вариант нутриционистът трябва да работи заедно с докторите и всички други специалисти, за да има добър резултат. Сляпото игнориране на съвременната медицина не е добро решение за никого.
 
Здравословно означава ли био? И купувайки си наистина нещо с етикет „био”, следва ли да бъдем спокойни за здравето си? И в този ред на мисли – не излиза ли скъпо здравословното хранене?
 
- Не, не означава. За мен най-добрата продукция е домашната, от село, от доверен източник. Няма нужда въпросният източник да е био. Затова съм изключително щастлива от фермерските пазари, които започват да се появяват и се надявам броят им да расте, както и градовете, в които ги има. 
 
Здравословното хранене може да излиза скъпо, но може и да не е. Здравословно е да ядем повече зеленчуци и повече зеленолистни, а те не са скъпи, дори и да са био. Пълнила съм две големи торби със зеленчуци от био магазин и сметката ми е била 40 лв. Скъпа е периферията, която не е задължителна – странни семена и суперхрани, екзотични зърнени култури и т.н.
 
Иска ми се да споделиш някои от твоите любими рецепти за:
 
- Салата – моята “многоцветна”, разбира се 
- Смути – за лятото - от диня
- Основно – специалитетът ми напоследък са безглутеновите тартове, така че тарт
- Десерт – през лятото свеж, узрял плод, например пъпеш или отново диня
- Разтоварване от стрес – разходка в гората с кучето и хубава книга
 
От теб тръгна една инициатива, която бързо набра скорост – „Зелена вълна”. Разкажи ни малко за нея и успехите й. 
 
- Целта на зелената вълна е повече хора да разберат за ползите от зеленолистните храни, на които България е много богата. Те са и сред здравословните храни, които не са скъпи, все пак връзка магданоз струва 40 стотинки, а е пълен пакет ценни вещества, затова и за мен магданозът например е българската суперхрана. Вълната набра популярност бързо, най-вече заради позитивния си подход, на който много държах. Тя не забранява, а само надгражда. Повече за нея има тук - http://natureinsider.com/green-wave/ 
 
С настъпването на есента и зимата – да очакваме ли и идеята за нова „вълна”? 
 
- Не, всъщност в близката година ще се фокусирам само върху “Зелената вълна” . Смятам, че това е една от най-важните ми мисии и искам максимално хора да подобрят храненето си чрез нея.
 
Здравословно нещо ли е джусингът и може ли човек да кара само на сокове?
 
- Да, определено е здравословно и аз съм му голям почитател. Пиенето само на сокове обаче е добре да се ограничи в няколко дни и с него да не се прекалява. Тоест, ако добавим по един зелен сок в ежедневието си – това е супер. Ако обаче искаме да пием само сокове по цял ден – то 1, 3 или 5 дни е максимумът, няма нужда от повече. Също така има голямо значение какви сокове ще пием, затова изрично казвам – зелени. Ако пием плодови сокове, то не бих казала, че те са толкова здравословни и дори има хора, които е редно да ги избягват.
 
Вярно ли е, че дългогодишното суровоядство може да доведе до здравословни проблеми?
 
- Да, вярно е. Всеки един режим – суровоядство, веганство и т.н. може да бъде потенциално опасен, ако човек не го направи както трябва, защото изключването на цели категории храни води до недостиг на ценни вещества в организма. А заболяванията са точно това – недостиг на ценни вещества или излишък от други. 
 
Кои са онези храни, навици и дори ритуали, които не трябва да пропускаме в ежедневието си, за да бъдем по-здрави и по-усмихнати?
 
- Зелените храни (салата, магданоз, спанак, броколи и т.н.), фибрите и много вода
- Честота на храненията – закуска, обяд и вечеря, както и междинни закуски
- Да ядем колкото се може по-често домашно приготвена храна и да си набавяме продуктите от доверени източници
- Да се храним разнообразно и да бъдем умни, тоест ако искаме да изключим цяла категория храни – да помислим кои са нейните ползи и да ги компенсираме
- Да се наслаждаваме на храната и да не се самонаказваме, ако не правим нещо както трябва. В крайна сметка храната трябва да е и удоволствие.
 
Повече от Надя Петрова, нейните красиви и полезни рецепти ще намерите тук и тук.
 
Автор: Миалена Халваджийска