Четвърт век от последната авиокатастрофа с български самолет у нас

Четвърт век се навършва от последната авиокатастрофа с български самолет у нас. Годината е 1988-ма. Линейки и пожарни хвърчат към пистата на Летище София. 33-ма души екипаж и пътници. Оцелява ли някой и защо авиокатастрофата потъва в неизвестни?

Старата писта на Летище София едно време е била застлана с пясък, за да може при евентуални инциденти, самолетите да могат да спрат. Това обаче не се случва със самолет ЯК-40. Той се блъска в дигата на река Искър, разцепва се и избухва в пламъци.

Годината е 1988. Самолет на "Балкан" се подготвя за полет до Варна. На борда му има 37 души. Екипаж, стюардеси и пътници. По същото време предстои излитане на ТУ-154 с Тодор Живков на борда. Излитането на самолета на Живков се забавя и въздушният диспечер позволява на пътническия самолет да излети за Варна, като иска от екипажа да ускори излитането.

„От бързане на екипажа на ЯК-40, за да излети преди излитането на държавния глава е довело до пропускане на някои от мерките за сигурността”, обяснява Ростислав Бъчваров, началник "Оперативен център" на Летище София.

Самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата и се разбива в коритото на река Искър.

В такъв самолет преди 26 години смъртта си намират 29 души.

„Част от пътниците са загинали от самия удар. Други пък от пътниците са загинали от облицовката на самолета и тапицериите на седалките, които са издавали отровни газове”, пояснява Ростислав Бъчваров.

По непотвърдена инфорамция част от изпадналите в безсъзнание обгазени пътници са загинали от удавяне при заливането на самолета с пяна от пожарникарите.

„Пожарната е реагирала под 3 минути, колкото е норматива”, пояснява Бъчваров.

Равносметката - от 37 пътници 8 остават живи! 26 години по-късно търсим един от оцелелите по чудо. Разказ от първо лице обаче не успяхме да получим. Смъртта си Калин намира само преди 6 месеца след инафаркт. Откриваме обаче негов близък приятел.

„Преживя катастрофата, отивайки на море с баба си и дядо си, защото предстоеше раждането на сестра му и родителите му уредиха почивката с баба му и дядо му!”, спомня си Стефан Неделчев. Уви - бабата и дядото на Калин загиват на място.

„Това, което разказваше, е малко като в екшън! Скарал се е с дядо си, че иска да седи до прозореца и се е преместил на друго място и не си е вързал колана! И е успял в един момент, когато се разцепва самолетът, стъпвайки на седалката, да се качи отгоре на самолета и оттам скача в реката. Имаше обгаряния само малко по ръцете и главата!”, спомня си Стефан Неделчев, приятел на оцелелия в катастрофата Калин.

„В инцидентите отпреди 15-20 години, по-голямата част от оцеляващите, особено при инциденти, свързани с излитане и кацане, се намират в задната част на самолета, тъй като опащките се късат и шансовете за оцеляване са по-големи!”, обяснява Александър Богоявленски от авиацията.

Щом разбират за инцидента, Стефан и бащата на 14-годишния Калин започват да го търсят.

„Пирогов", съдебна медицина. И го няма никъде! Оказа се, че е пътувало още едно бебе – Калин. Казаха ни, че Калин е загинал. Аз изразих недоверие, а те викат – „е, на година и няколко месеца” – Ооо, това не е нашия Калин!”, спомня си Стефан Неделчев.

Оцелелият Калин заварват във фоайето на Окръжна болница да разказва на болните какво е преживял.

„Пилотът е действал разконцентрирано - ту е тръгвал, ту е спирал! Той е видял, че не му стига пистата и аварийно е спрял”, предполага Стефан Неделчев.

„Технически проблем, плюс пилотски грешки. Прави обаче впечатление, че няма ясно експертно заключение какво точно е довело до инцидента. Това петно продължава да стои - излитане на правителствен самолет и избързване с началото на полета на нещастния ЯК-40”, обяснява Александър Богоявленски.

Оказва се, че по това време звено за разследване на авиокатастрофи не е имало и то чак до 2004-та година.

„Няма тогава такова звено, въпреки че години по-рано има и други инциденти с български самолети. Не са поканени международни специалисти. Аз си го обяснявам само а тоталитарната цензура!”, коментира Богоявленски.

Новината за катастрофата почти не е медийно отразена. Всичко е покрито с пелената на мълчанието и слуховете. Почти пълна е мъглата и затъмнението по случая.

„Работническо дело”, „Отечествен фронт”, „Земеделско знаме” и „Вечерни новини” - информацията за катастрофата е оскъдна, а на нито на едно място не откриваме снимки от инцидента.

„Доста по-късно след инцидента се появиха 1-2 снимки. Нормално беше тогава да се налага информационно затъмнение, особено при такъв инцидент!”, разказва Александър Богоявленски.

Скоро всичко е покрито със забрава и неясни допитвания.

От първия български полет по линията София-Бургас, открита от Георги Димитров през 1952-ва до днес в катастрофи с родния превозвач са загинали 540 души, а са оцелели 246.

Повече по темата гледайте във видеото.