Гледайте видеото!
Как си общуват един сляп и един глухоням човек? История като на филм, но съвсем истинска от квартал "Иван Вазов" в София. Иван и Вихър живеят заедно от три години в стая в Дома за слепи хора от няколко квадратни метра, където мракът и тишината се срещат. Иван е на 23 и е глух. Вихър е на 66 и е сляп.
„Вечер, когато той идва, ме тупва по рамото, за да разбера, че се прибира - аз нали не виждам”, разказа Вихър. По законите на България това съжителство не е абсурд, защото и двамата отговарят на основните изисквания – имат ТЕЛК и нямат близки.
„Не се разбираме въобще, защото не комуникираме, не говорим. Той не ме чува и не говорим”, обясни Иван. Двамата все пак си помагат. „Давал съм му вода, но той може да ми помогне”, каза още Иван. „Той има желание за тези работи - да общува и да помага”, похвали го Вихър.
В дома за незрящи има още едно глухонямо момче като Иван, но почти всички са над 60-годишни. „Това е единственото място, където той можеше да бъде настанен”, обясни Снежана Георгиева от дирекция "Социално подпомагане".
С помощта на Верка Василева Иван разказа пред Нова, че е сирак и не познава нито майка си, нито баща си. „Никой не ме е търсил”, обясни той. Иван е завършил училище преди няколко месеца. След като плати консумативите си, живее с 37 лева на месец. Признава, че ако има пари, би искал да си купи шоколад или безалкохолно. „Една година не съм ял шоколад”, сподели той.
Най-голямата мечта на Иван е да стане главен готвач. За да натрупа стаж в кухнята, той търсеше своята първа работа като мияч на чинии. Няколко отказа и едно неспазено обещание го мотивираха да изпрати близо 50 автобиографии, за да си намери работа. Поканиха го на 5 интервюта, но още на първото срещна разбиране и шанс за пробен ден в кухнята.
Стажант–репортер: Деница Красимирова
