Журналистът Антон Манолов коментира случилото се с Цвети Стоянова

Моралните присъди започнаха да валят. А все още не са минали и 24 часа, от момента, в който едно младо момиче взе решение да сложи край на живота си. Както обикновено в обществото ни, всички вече се надпреварват да раздават щедро мнението си. Разбира се, с любезното съдействие на медиите. Дали целенасочено или от откровена глупост, няма значение. Фактите са такива. И отново са безкрайно неприятни.

Толкова ли е трудно в такива моменти човек да бъде смирен и да покаже съпричастност към една човешка трагедия, като просто замълчи?!? Толкова ли е трудно човек да си даде сметка, че в подобна деликатна ситуация, няма нужда от безкрайно публично говорене в търсене на някаква истина или сензация. Защото рискът от празнословие е огромен. А наранените покрай всички тези словоблудства нарастват в геометрична прогресия.

Няма нужда от обвинения. Те са абсолютно безсмислени. Самоубийството е личен акт и обикновено в основата му са отчаянието и чувството за безнадеждност. А те са породени от много фактори, натрупани във времето. Когато не си запознат с тях, е хубаво просто да сведеш публичното говорене до минимум. Най-малкото от елементарно уважение към близките на Цветелина Стоянова и към самата нея.

P.S.  Продължавам наивно да вярвам, че медиите трябва да бъдат коректив и да дават тон. Но не онзи, истеричният, който обикновено ни залива. В отчаяното търсене на „ексклузивност“ за пореден път медийната трибуна е отворена за почти всеки. Какво ще бъде казано от нея, не е толкова важно. Важно е да бъде гръмогласно и по възможност „сензационно“.

Журналистическият език отново е развързан и на път да прекрачи всякакви етични норми. Вместо да си припомни своите корени – да бъде призван да уважава неприкосновеността на личния живот и да не засилва мъката на хората.

Автор: Антон Манолов

Редактор: