1.5 млн. бедни у нас, а 670 тона храни се унищожават

По данни на НСИ над 1.5 млн. българи живеят под границата на бедност с по-малко от 330 лв. на месец, над 40% от гражданите ни живеят в недоимък, повечето от които са деца и възрастни. Практически всяко трето дете у нас не се храни пълноценно, защото семействата им не могат да си го позволят. Същевременно над 670 тона храни всяка година се унищожават. 

ДДС за дарените храни да отпадне. Това предлагат бизнесът, Агенцията по храните и омбудсманът Мая Манолова. Така ще бъде спряно изхвърлянето и унищожаването на 700 000 тона храна годишно у нас.  

 

В склада на Българска хранителна банка има над 10 тона хранителни продукти. Сега си представете това количество, умножено по 67 000. За съжаление точно това е количеството храна, което всяка година се изхвърля в България. Инициаторите са сметнали, че ако вместо това тя се дарява, ще стигне да се приготвят над 2 милиарда порции храна. Тоест да бъдат нахранени по три пъти на ден всички гладуващи в България в продължение на една година. 

По темата

По-изгодно да изхвърлиш, отколкото да подариш. Така повелява законът у нас. Според него, за да дариш храна, трябва да си платиш. Цената е 20% ДДС. В резултат: 


„В момента бизнесът предпочита да унищожи храната, която му остава, защото е по-евтино тя да бъде унищожена”, коментира Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка. 


Проблемът засяга основно големите вериги за хранителни продукти, както и ресторантите. Като този край женския пазар в София. Макар да има сериозен оборот,  храна остава. Редовният клиент на заведението Николай има идея какво да се направи с нея.


„Може би да се събира храната и да се дава на бездомни, на хора без възможности, на социално слаби хора”, на мнение е Николай Андреев. 


В момента обаче собствениците на ресторанта нямат никакъв интерес да правят това. Защото ще им излезе скъпо. Затова омбудсмана Мая Манолова и хранителният бранш повеждат общ фронт срещу ДДС върху даряването на храна. 

 

"Именно затова ще подготвим законопроект да падне ДДС върху дарените храни. Идеята е тази промяна да се случи при тазгодишната бюджетна процедура и да стартира от 1 януари 2017 г. По тази причина ще предложим идеята на министъра на финансите и ще подготвим законопроект за това", заяви националният омбудсман Мая Манолова, която даде старт на нова кампания под надслов „Всеки ден - Великден”.

„Успяхме да съберем досега над 1 млн. лв. в храни и пари, за да подкрепим нуждаещите се българи по време на светлия празник тази година. Стремежът ни е да направим дарителството ежедневна дейност”, посочи Манолова. 

Според сметките на омбудсмана нуждите на тези хора могат да бъдат ако не напълно, то поне частично задоволени. Ако бизнесът има стимул да дарява храната, която не може да продаде. 

„В днешния ден се поставя началото на една национална кауза. Това е много важна тъпка за бизнеса, който винаги е бил съпричастен към проблемите на обществото. Разпиляването на храна в период на недостиг е безотговорно”, заяви от своя страна представителят на Националния браншови съюз на хлебарите и на сладкарите Мариана Кукушева.

„БЧК приема тази идея, защото считаме, че чрез реализирането й ще се подкрепят усилията на правителството за решаване на много важни социални проблеми. Ние ще помагаме на хората в беда, а дарителската акция ще е пример на подрастващото поколение да бъде съпричастно и да подаде ръка на нуждаещите се български граждани”, отбеляза председателят на БЧК Христо Григоров.

 

Инициаторите изпратиха писмо с предложението за отпадане на ДДС до финансовия министър Владислав Горанов.

„Държавата абсолютно нищо няма да изгуби”, заяви Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите. 

Идеята е храната с изтичащ срок от 1 януари догодина да стига до бедните, а не до сметището. А организаторите поемат ангажимент тя да стига навреме, а не развалена. Инициаторите напомнят, че в 25 от европейските страни даренията на храна са освободени от ДДС. 

От министерството на финансите казаха, че на този етап ще се въздържат от коментар. Но са в очакване на писмото на г-жа Мая Манолова. След което ще се запознаят с предложенията и ще ги анализират.