През 2012-та Оланд обеща на гласоподавателите да оправи западащата икономика

Френските гласоподаватели избраха Франсоа Оланд за президент през 2012 година, защото им обеща да оправи западаща икономика. Пет години по-късно той оставя на 
наследника си много несвършени задачи, пише "Ройтерс" в свой анализ.

По темата


Непопулярният лидер на Френската социалистическа партия, който на 1 декември обяви, че няма да се кандидатира в президентските избори през април, може да претендира, че е постигнал известен успех в спирането на икономическия упадък след финансовата криза от 2008-2009 година и при подобряването на държавните финанси. 
Избирателите обаче са много ядосани заради неуспеха му да стимулира растежа и да намали безработицата и огорчени, тъй като домакинствата трябваше да поемат разходите за овладяване на бюджетния дефицит, припомня агенцията.
Като дойде на власт, Оланд повиши данъците на домакинствата с общо над 50 милиарда евро (53,4 милиарда долара), което се равнява на 2,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Така неволно задуши едва зараждащото се възстановяване с мярка, която повечето икономисти сега определят като грешка. 
Безработицата се повиши над 10 %, а Оланд не успя да осигури темпа на икономически растеж, който обеща в началото на мандата си. 
Франция в момента има най-голямото данъчно бреме в Европа - 47,9 % от БВП и непрекъснато изменящ се данъчен кодекс, коментира "Ройтерс". На този фон следващият президент на страната ще трябва да постави фискалната реформа на първо място в дневния си ред, посочва Ксавие Раго, ръководител на икономическия мозъчен тръст OFCE. 
"Това, от което имаме нужда, е цялостна данъчна реформа, която да опрости нещата. Нека имаме ставки, които всеки може да разбере, и да използваме за икономическата политика други инструменти като държавни инвестиции", призова той на икономическа конференция в Париж в петък (2 декември). 

Разочарованието на избирателите

Икономиката, наред със сигурността и проблемите с имиграцията, вероятно ще играе основна роля в президентските избори. 
Дясноцентристкият кандидат и бивш премиер Франсоа Фийон е фаворитът на този ранен етап. Засега той едва засяга икономическата тема с предложение за намаляване на данъците с общо 50 милиарда евро, основно чрез понижение на корпоративния данък, припомня агенцията. 
Бившият икономист от Харвард Филип Агийон, който навремето бе съветник на Оланд, но сега го критикува заради вдигането на данъците, твърди, че в данъчните предложения на Фийон все пак липсват подробности, които могат да бъдат решаващи за успеха или провала му. 
На конференцията той заяви, че структурната промяна, планирана от Фийон, ще трябва да бъде придружена от силно насочване на вниманието към професионалното обучение, както и от цялостно преустройство на трудовия пазар и данъчния кодекс. В противен случай плановете няма да сработят, подчертава експертът, цитиран от "Ройтерс".
Недоволството на избирателите от липсата на значително подобряване на икономическото положение през последните пет години може да засили предизборните перспективите на лидерката на антиимигрантския Национален фронт Марин льо Пен, която обеща пълно скъсване с описаното от нея като провалена политика на основните партии. 
"Хората искат буря, която да дойде и да разтърси всичко. Това желание е простият резултат от инерцията, от неспособността за колективни действия, които станаха непоносими", казва икономистът Денис Кеслер, който е и главен изпълнителен директор на френската презастрахователна компания SCOR. 

Възможно най-добре?

Правителството на Оланд очаква тази година икономическият растеж да бъде едва 1,4 % - доста под темпа от 2,5 %, който той постави за цел в началото на мандата си. 
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изчислява, че икономиката е загубила капацитета си да расте много по-бързо на устойчива база в дългосрочен план без да бъдат правени дълбоки промени. Според ОИСР "потенциалният темп на растеж" на Франция е едва 1,2 %. 

Франция все пак би могла да ускори растежа си, ако използва възможността, предлагана от ниските лихви при кредитирането, за да финансира мерки, благоприятстващи растежа, смятат от агенцията.
"(Франция трябва) да използва появилата се възможност за фискални инициативи, които да имат като ключов елемент не само разходите, но и намаляването на данъците, реформа на пенсионната система и насърчаване на структурни промени, особено на трудовия пазар", казва главният икономист на ОИСР Катрин Ман. 
След първоначалното повишаване на данъците, обявено от Оланд, президентът се насочи към позиция, по-благосклонна към бизнеса. Това бе направено основно чрез въвеждане да схема за 40 милиарда евро за данъчни кредити при заплатите, чиято цел бе да възстанови рентабилността на компаниите и конкурентоспособността им при износа, припомня "Ройтерс".
Това допринесе да бъде спряно подкопаването на печалбите на френските компании и да се стабилизира делът им на пазарите извън еврозоната след години на спад, макар и да не бе достатъчно за ускоряване на растежа. 
При липсата на по-решителни мерки през по-голямата част от мандата на Оланд безработицата се повишаваше и едва сега започва да спада - твърде късно, за да смекчи разочарованието на избирателите.