Днес нашите мозъци се състезават, за да се адаптират към цифровата ера

Трудно е да се помни какъв е бил животът преди да има интернет, смартфони в нашите джобове и по един лаптоп на всяко бюро. Днес нашите мозъци се състезават, за да се адаптират към цифровата ера. Когнитивни невролози казват, че цялото това време, което сега прекарваме пред екрана, е променила начина, по който четем и разбираме. Сърфирането в интернет е съкратило както вниманието, така и търпението ни, съобщи списание „The Week”, цитирано от БГНЕС. В скорошно проучване изследователите зададоха на хора серия от маловажни въпроси. На половината от групата било позволено да се използва Google, а на другата половина - не. През втората половина на изследването всички участници получили нов кръг от по-лесни въпроси и им било казано, че може да изберат дали да използват Google, за да отговори на тях. Тези, които са използвали интернет през първия кръг, се опитали да отговорят на всички въпроси във втория кръг, разчитайки единствено на собствените си знания и спомени. Една трета от тях дори не се опитали, а веднага влезли в Google.

Ето и някои от фобиите, за които експерти обвиняват нашата цифрова мания.

Номофобия

Някои хора се страхуват от паяци, други от височина. Или пък изпитват необоснован страх от клоуни. Списъкът с фобии е дълъг, но учените прибавиха още една. През 2012 г. светът научи, че съществува номофобия (No-Mobile Phobia) - паника от отделянето на човек от неговия мобилен телефон или таблет. Проучване във Великобритания установи, че 73% от запитаните чувстват паника, когато не разполагат с мобилен телефон. Други 14% допълват, че паниката прераства в пълно отчаяние. Тъй като тази фобия е нова, още не може да се каже със сигурност дали тя е вредна, или не за здравето в дългосрочен план.

Техноференция

Цифровата ни пристрастеност може би ни причинява много повече, отколкото да изпадаме в паника. Тя също така може да играе роля в нашите връзки. Проучване от 2014 г. откри, че повече от 143-мата участници в експеримента казват, че техническите устройства разкъсват свободното им време, прекъсват разговори, както и хранене и други значими дейности. Изследователите са дали тези прекъсвания име - техноференция. Тя има връзка с връзките на човека и задоволството му от живота. Но нещата може да са и по-лоши - друго изследване открива, че смартфоните си проправят път в нашия сексуален живот. 40% от запитаните казали, че ще отложат сексуален акт, за да си ползват телефона. Някои пък биха ускорили плътското удоволствие, за да си вдигнат телефона.

Фантомно звънене

Речникът ни е пълен с нови думи поради абсолютното присъствие на нашите звънящи и вибриращи смартфони. Психологът Дейвид Ларами от Лос Анджелис е проучил феномените, свързани с това. Оказва се, че от 320 собственици на мобилни телефони, които били анкетирани, две трети казали, че усещат фантомно звънене. Т.е. те "чуват" телефона си да звъни, а всъщност апаратът не го прави.

Киберохондрия

Хипохондрията не е ново заболяване, но интернет го издигна на следващото ниво. Най-широката дефиниция, киберохондрия, се отнася до хора, които проучват и диагностицират в интернет своите заболявания. Вероятно всички сме правили това - една трета от американците казват, че са използвали интернет, за да си поставят сами диагнози. Но за някои хора, които може би вече са склонни към хипохондрия, това може да бъде пагубно. Те стават невротични, влизат все по-дълбоко в Google, за да четат трескаво за всяка страшна болест, която отговаря на техните симптоми.

Халюцинацията на Шоуто на Труман

Някога изпитвали ли сте усещането, че някой потайно ви гледа? Във филма от 1998 г. "Шоуто на Труман" Труман Бърбанк също го е изпитвал, само че при него се оказало, че е вярно. Макар филмът да е бил замислен като черна комедия филм , въобще не е смешно за тези, които страдат от Халюцинацията на Шоуто на Труман - фалшивото усещане, че техният живот се излъчва и разпространява. За първи път синдромът е идентифициран през 2003 г. Макар да не е пряко причинена от нашите цифрови устройства, Халюцинацията на Шоуто на Труман е продукт на нашите прекалено свързани, обсебени от реалната телевизия, и задвижвани от социалните медии начини на живот, които подхранват нашите най-нарцистични качества.