Богомил Грозев за пътя към телевизията

Мил си прозорци като ученик. Кога изкарването на пари ти влезе в главата?

Бил съм много малък, ученик… Имаше един период, в който съществуваше криза на бензина, имаше хора на опашки по бензиностанциите. Изкарвал съм за един ден една месечна заплата на възрастен човек. Няма срамна работа. Това беше лятна занимавка, в която човек може да си изкарва парите и да си купи нещо, което на него му е важно. След лятото – учене и спорт. Човек иска да бъде независим. Така можех да си позволя нещо, което родителите са ми казали, че е страшна глупост. Те много се грижеха за мен като бях дете, но бях склонен да се уча.

Спомена независим… Човек на борбата ли си?

Класическа или…? Винаги съм се борил сам с всичко. В моето семейство няма журналисти. Първото ми образование е инженерно, на брат ми и баща ми е същото. Обаче така се стекоха обстоятелствата. Намерих си своето място. Все някой трябва да почне.

Мирослава Иванова: Спасявам се от негативизма, като вляза в дома си

Значи очакваш после децата ти да продължат с журналистика?

Те ще си изберат пътя сами. Ще преценят накъде искат да вървят.

Моите родители са ме възпитали, че нищо не става насила. Всеки човек има своята индивидуалност и той трябва да я развива както намери за добре. Много съм спонтанен като човек и взимам спонтанни решения. И в 99,9 % от случаите са правилни.

Децата ти клонят ли към артистизма покрай дядо си – Антон Радичев?

Ами, да. Те са се снимали в няколко филма, без да са били в някакви страхотни роли. В американски продукции снимаха, дори Теодор имаше собствена каравана, викаха си го, плащаха си му доста добър хонорар. Сестра му участва в български филм на Шошо, ходеше на курсове в МОНТФИЗ. Сега вече, в тийнейджърските години, доста бързо си сменят интересите. Аз си спомням, като ученик първо исках да ходя на джудо, нашите ми купиха кимоно, но после ми мина и започнах да ходя на барабани. Взеха ми барабани. Беше ми много интересно, докато не отидох на солфеж. Там вече всичко приключи, но барабанът си стоеше много дълго време у дома под ръка.

Телевизионен женски род

В общи линии спортът е това, което ме привлича. Дълги години се състезавах по уиндсърф. Още България прохождаше в този спорт, имаше само един клуб, базиран в рамките на къмпинг Арапя. Бяхме голям отбор. Дори едно от момичетата, Ирина Константинова, стана най-добрата българска в уиндсърфа в световен мащаб. Още демокрацията не ни беше сполетяла, нишата беше малка. Но тренирахме всяка седмица. В интерес на истината, занимавал съм се с много водни спортове и имам огромен респект от водата. Започнах да се уча на тенис на корт, но иначе си спортувам волейбол, фитнес…

Писал си за водещи списания и вестници. Къде остана писането?

Малко е различна стилистиката. Беше ми трудно, понеже съм започнал в „Дарик“ преди 17 години, а след това отидох в седмичния „Банкер“. Писането там е съвсем различно. То няма общо с новинарството, защото се правят много по-тежки и големи анализи, трябваше да се напълнят съответните страници, но съдържателно. После се преместих в ежедневника „Сега“, където трябваше да се пишат супер кратки анализи. Бях приел стилистиката на дългия разказ, условно казано, и трябваше да се нагодя. Списание „Тема“ изискваше по-лайфстайл елемент, тъй като не се чете от строго специализирана аудитория. Минал съм през цялата палитра. Тогава нямаше сайтове.

Надежда Узунова: От децата уча да пазя глаголите в живота си

В телевизията намерих своето място. Тя е събирателна на всичко – и пишеш, и работиш с картина, и със звук. Пишеш репортаж, правиш новина – създаваш един вид статия, но тя е миксирана от атмосфери, звуци, интервюта. Спецификата е в това: след като го напишеш интересно, да го визуализираш правилно. Ако правиш стендъп, трябва да знаеш за какво го правиш. Той не трябва да бъде хаотичен и безцелен. Правя това вече близо 12 години. Телевизионната журналистика е най-вече снимане – репортерската работа.

Телевизията не е най-спокойното място. Какво друго ти размества спокойствието?

Наскоро, докато бяхме на сутрешен блок, се снимахме с колегите и пуснахме снимката във Фейсбук, с обяснението, че си правим оперативка на зазоряване. Имаше коментари: „как издържаш толкова рано да ставаш всеки делничен ден”. Като си харесваш работата – ставаш. Като не го усещаш, не ти е в кръвта – не ставаш. Много е просто. Има хора, които стават и по-рано от мен, но има и такива, които не изпитват чак такова удоволствие, но имат нужда да работят.

Оценката за живота ти дотук?

Доста съм самокритичен, така че не ме карай да се оценявам. Често ми се случва да си говоря с познати на темата „зодии“, а моята, Скорпион, я водят критична и взискателна. Когато сгреша, нямам проблем да го кажа, че е така. Не знам дали знаеш, но казват, че има две зодии – Скорпион и упахани от Скорпион.

Цялото интервю четете ТУК.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.