Една история, в която мъртвите спасяват живите

1972 година. Ледената пустош на Андите. И една група младежи, които се превръщат в канибали, за да оцелеят. 45 години по-късно те още треперят при спомена за ужасяващата самолетна катастрофа, която обръща живота им и ги принуждава да се изяждат един друг - буквално.

Това е една история, в която жертви са не загиналите, а оцелелите. И в която мъртвите спасяват живите.

Машината “Феърчайлд” на уругвайските военновъздушни сили излита на 12 октомври 1972-ра от Монтевидео. Посоката е Сантяго де Чиле, а на борда са 45 души - членове на уругвайския отбор по ръгби „Олд Крисчънс” и техни близки. Но те така и не достигат чилийската столица. Заради грешка на пилота и диспечерите самолетът се разбива в Андите. 12 души умират на място, а в следващите часове още петима загиват от раните си и страшния студ.

27 души остават живи, но скоро ще се молят да умрат. На 3 600 метра височина температурите са нечовешки, няма храна. А приятелите им умират един по един пред очите им. Две седмици след катастрофата лавина унищожава импровизираното им убежище и убива още осем от тях. Остават 16 души, които ужасени чакат смъртта… в продължение на 72 дни.

ВИЖТЕ ТЯХ И УЖАСЯВАЩИТЕ УСЛОВИЯ, В КОИТО СА ОЦЕЛЕЛИ

„Нямаше как да се измъкнем. До последната минута си мислехме, че ще умрем”, разказва Фернандо Парадо. По онова време той е на 22 години, а катастрофата убива майка му и сестра му.

„Страхът никога не ни напускаше. Идваше ми да повръщам всеки ден. Стомахът ми непрекъснато се гърчеше в спазми. Защото бях мъртъв. Ходещ мъртвец”, спомня си той.

Бедата е, че самолетът е бял и трудно се различава сред снега. Оцелелите събират червила от багажа и опитват да изпишат SOS. Но спират, когато осъзнават, че надписът им не се вижда от въздуха.

И те губят надежда и човешки облик… и започват да ядат парчета от мъртвите тела, запазени заради ниските температури. А това са техни съученици, приятели, майки, братя…

Преди това те опитват да ядат части от самолета – кожа, памук от седалките.

„Когато тялото ти започне да изяжда само себе си, всичко вътре се превръща в енергия, която усещаш. И това те убива. Казваш си, че умираш. Но не умираш. И започваш да търсиш начини да се нахраниш. Ако имаш две опции, можеш да анализираш и да избереш. Но ние имахме само една. Затова решението беше просто”, разказва Нандо.

Той и спътниците му са католици. Единствената оцеляла жена - Лилиана, последна започва да яде месо заради силните си религиозни убеждения.

А борбата за живот продължава на всички фронтове. 24-годишният Адолфо „Фито” Страух спасява другарите си от снежна слепота, като сглобява „слънчеви очила” от слънцезащитните стъкла на пилотската кабина.  

Намират и малък транзистор… от който на 11-ия ден разбират, че издирването им е прекратено. По-късно оцелели си спомнят с тягост за този момент: „Рой Харли беше чул новината по радиото и ни я съобщи. Всички избухнаха в ридания. Густаво (Коко) Николич, който точно излизаше от самолета, прочете по лицата ни какво се е случило. Тогава той се покатери по самолета и се провикна към скръбните лица наоколо: „Хей, момчета, имам добра новина! Току-що чухме по радиото, че са изтеглили спасителните екипи!”. Отговориха му: „Защо, за Бога, това да е добра новина?”. „Защото това означава - отвърна Николич, - че ще излезем оттук сами!”

И точно това се случва. Двама смели мъже - Нандо Парадо и Роберто Канеса, организират собствена спасителна експедиция и успяват да доведат помощ.

Автор: Гергана Тенева

Наследница на турски бизнесмен загина при самолетната катастрофа в Иран

Откриха останките на разбилия се ирански самолет (ВИДЕО)

Загинали са всички 65 души на борда на разбилия се ирански самолет

Намериха черните кутии на разбилия се в Русия самолет (ВИДЕО)

Откриха 499 парчета от разбилия се в Подмосковието самолет (ВИДЕО)

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.