38° са регистрирани миналата година в северния сибирски град Верхоянск

Затоплянето на арктическата тундра ще затруднява все повече ограничаването на промените в климата, защото топящият се пермафрост и пожарите освобождават парникови газове, които не са отчетени в споразуменията за глобалните емисии, информира БТА.

С топенето на вечната замръзналост се освобождават въглероден двуокис и метан. Колкото по надълбоко се размеква почвата, толкова повече газове излизат. Това създава условия за още по-голямо затопляне на атмосферата, предупреждават учени в статия в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".

"Арктика е в процес на дезинтегриране в познатия ни вид и пермафростът е един от основните компоненти с доста сериозни последици" - каза съавторът Рафи Померанс, председател на мрежата Арктик 21, която наблюдава климатичните промени в района.

Миналата година бяха регистрирани най-високите температури в Сибир - 38 градуса Целзий в северния град Верхоянск. Също миналата година при безпрецедентните пожари в района бяха освободени 35 процента повече въглероден двоукис, отколкото през 2019 г. Емисиите от постепенното топене на пермафроста, който обхваща 25 процента от северното полукълбо, обаче не са отговорни за пожарите и рязкото топене, наблюдавано напоследък, и вероятно са ниски. Пропускането им все пак "оставя значителна дупка в прогнозите", каза Рейчъл Трихарн от екипа.

Макар и да са необходими повече изследвания за измерване на парниковите емисии от топенето на пермафроста, учените изчисляват, че заедно с пожарите те могат да увеличат освободения въглероден двуокис с до 40 процента до края на века, ако не бъдат намалени драстично парниковите газове от изкопаеми горива.

Редактор: Илиян Ушеров