Машиностроенето вече не е такова, каквото го помним

Машиностроенето е в основата на много други индустрии и браншове. Представата за него обаче е остаряла и много погрешна. Това води до слаб интерес от страна на младите хора към машиностроенето като потенциална кариера. Нужни са активни съвместни действия между държавата, учебните заведения и бизнеса, за да могат младите хора да бъдат запознати с модерните възможности, които предлага този сектор и да бъдат привлечени от него.

Това е изводът от провелата се на 15-ти октомври кръгла маса на тема „Машиностроенето в България – настояще и бъдеще“. Събитието беше организирано от катедра „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“ на ТУ-Варна в чест на Деня на машиностроителя, който се провежда ежегодно през месец октомври.

Участниците в дискусията очертаха основните проблеми за бизнеса и учебните заведения. Трудностите са в две основни посоки – липсата на интерес от страна на младите хора към сектора, както и недостатъчно добрата подготовка на завършващите кадри.

Мотивация за младите

Много родители и млади хора имат погрешна представа и старо разбиране за машиностроенето. Те си представят тежка металургия, големи и стари машини. Всъщност, днес машините са много по-модерни, интелигентни и автоматизирани, казва доц. д-р инж. Таня Аврамова, която е ръководител на катедрата-организатор на кръглата маса. Тя допълва, че когато със студенти посещават модерни български предприятия, те често са изненадани от условията.

За погрешното приемане на индустрията е спомогнал процесът по приватизация, смята инж. Илия Келешев, който е председател на Българска браншова камара – Машиностроене. Той казва, че още тогава в обществото е създадена представа, че машиностроенето е ненужно за страната и тя губи от него. В резултат са закрити много основни мощности и около 350 000 души са загубили работата си. Въпреки това дори и днес в камарата членуват около 300 фирми от всички сектори на машиностроенето. Те произвеждат около 65-70% от общата машиностроителна продукция на страната. Преди 18 месеца, това е било над 10% от БВП.

Много е важно да покажем на хората какво могат да постигнат и какви възможности за развитие има в машиностроенето, казва Димитър Василев, ръководител на екип за разработка на нови уреди в TESY. Това трябва да стане още в средното образование, смята той, като допълва, че младите хора трябва да видят, че това е интересна сфера за развитие. Той дава за пример много чуждестранни фирми, които създават общи иновации и проекти заедно с университетски екипи. Това трябва да се случва и в България, допълва Василев.

Липсата на достатъчно реклама на индустрията е сериозен проблем, смята и инж. Ваньо Палазов от Инхом-98. Хората не знаят за възможностите за развитие в сектора и не познават приноса на индустрията. Машиностроенето е свързано с много сфери, които често дори не осъзнават това. Например дори приборите и съдовете в един хотел разчитат на машиностроенето, за да са налични за туристите. Като подценява сектора, държавата пропуска много инвестиции, допълва Палазов. Той дава за пример голямото развитие на автомобилната индустрия в Хърватия, където вече има инвестиции за милиарди. Същевременно българските специалисти не отстъпват по способности и дори по заплащане, подчертава Палазов.

Младите хора, които идват в Агрополихим и дъщерната ѝ фирма Римакем са умни и интелигентни, но често и неподготвени, казва инж. Марин Монев. Интересите на младите се оказват други, а това е тежка професия и ако човек сбърка, щетите могат да са сериозни. Това важи както за модерните машини, така и за по-старите. Всички те са специфични и за машиностроенето няма стари машини, казва Монев. Той дава за пример, че и до днес конкуренти купуват стари машини в България, реновират ги и ги използват много успешно в Турция.

Общата позиция на всички участници е, че има много сериозен недостиг на кадри за бранша. Това обаче не е само като абсолютна бройка, а и като ниво на подготовка.

По-добро образование

Сериозен проблем се оказва и недобрата подготовка на завършилите студенти, отбелязаха участниците. „Кадрите идват с все по-малко знания. За съжаление, наблюдаваме, че липсва и желанието. Съвсем малко са желаещите за стажанти“, казва Артин Нишан Бъздигян, управител на РАИС. Оказва се, че има машинни оператори, които са без висше образование, но са с желание и навлизат бързо в детайлите. Очакванията към техническите университети обаче са други, допълва той.

Проблемът е всеобщ, казва и Теодора Славова от TESY. „Нивото още от средна степен е занижено“, казва тя. Нужно е създаването на дългосрочно партньорство между училищата, университетите и бизнеса. Компанията вече има такива инициативи, като предлага разнообразни стажове, практики за учениците, дни на отворените врати и др. Всичко това е стъпка към повишаване на мотивацията на младите, но и е полезно за училищата.

Важно е също така учебните планове да се съобразят с нуждите на бизнеса. За целта отново е необходима комуникация между ВУЗ-овете и фирмите, за да се съчетаят подходящите обучения и учебни практики, които да се провеждат в заводите на фирмите, за да могат студентите да се докоснат до естеството на работа със съвременните машини, допълва Славова.

Трябва да се създадат екипи със специалисти на фирмите, преподаватели и студенти, които да работят заедно по проекти. Дори и проектът да не бъде реализиран търговски, е съвсем друго преживяване и много мотивиращо усещане да създадеш нещо и да го видиш не само на чертеж, казва Красен Крумов, ръководител на развойната дейност на TESY.

Липсата на комуникация с университетите е проблем за всички. „Готови сме на сътрудничество с университетите, стига да ни потърсят. Не са ни известни учебните планове. Време е те да се съгласуват с бизнеса“, казва Георги Узунов от Алкомет. Той също споделя, че във фирмата вече години идват завършили инженери, които нямат основни познания по хидравлика например и се налага компанията да ги обучава. Според него проблемът се простира и до училищата, като и в тях вече не се учат практически познания и сръчност. Вместо това много учебни заведения слагат примамливи имена на специалностите, но качеството не отговаря на очакванията.

Подобна е и позицията на инж. Келешев, който отбелязва, че броят на завършващите средно образование е по-нисък от отворените позиции във ВУЗ-овете. Също така, въпреки намаляването на населението през последните 30 години, броят на висшите учебни заведения се е увеличил. Това води до много занижени критерии за приемане и завършване, допълва той.

Димитър Василев също отчита ниско ниво до и след университетите. Според него трябва да се инвестира в привличането на хора с по-високи цели и очаквания дори и това да означава няколко години с много малко студенти в дадени специалности. Това обаче ще е работа върху имиджа на университетите и ще е от полза в дългосрочен план.

„Трябва да се оправим сами, не трябва да чакаме“, казва и изпълнителният директор на Черно Море АД Петьо Милков. Той също призовава за повече сътрудничество между образователните институции и бизнеса. “Винаги сме готови да помагаме и да обучаваме кадри и го правим постоянно“, казва още той.

На прав път

Не всичко е само лоши новини. И университетите, и компаниите вече работят по реализирането на споменатите препоръки и мерки. „ТУ-Варна има хубави инициативи и трябва да му се помогне. Без кадрите от там, нямаше да я има и нашата фирма“, казва Палазов. Много от служителите в TESY също са от този университет.

Фирмите са отворени за още сътрудничества с учебни заведения, провеждане на практики и др. Изразяват готовност и да осигуряват стипендии или дотиране на образованието на мотивирани кадри, които след това да продължат да се развиват в индустрията.

От тази година е приета и наредба за тристранни договори, отбелязва инж. Келешев. Чрез нея студент, ВУЗ и работодател могат да осигуряват обучението на кадри за някои специалности. Държавата плаща образованието, а работодателят осигурява работа за поне 5 години. Вече има интерес от младите към тези договори в множество сфери, но при машиностроенето е нисък, въпреки че има заявено търсене от работодатели. Затова младите хора трябва да бъдат мотивирани да се запознаят с предприятията и възможностите за развиване, казва инж. Келешев. Той препоръчва на ръководителите на фирми да помислят за инициативи за мотивиране на най-малките и представянето на индустрията пред тях.

Проф. Генка Петрова-Ташкова, зам.-министър на образованието и науката, също отбелязва, че страната има голяма потребност от машиностроене и ще работи активно с работодателите, за да могат всички да са си взаимно полезни и да се повиши качеството на образованието и то да е полезно на бизнеса.

Доц. Стоян Славов от катедрата коментира, че ТУ-Варна и учебните заведения са благодарни за поканите от бизнеса да се провеждат практики със студенти с техните мощности. Той призовава и за още помощ от компаниите, например повече информация за съвременните машини, която да се добави към обученията. Също така от полза ще е най-добрите кадри на компаниите да преподават и дори да вземат научна степен, като така ще повишат и престижа на професията.

Всички препоръки и идеи от кръглата маса ще бъдат обобщени в общ протокол. Той ще бъде внесен в съответните институции, за да се продължи с привеждането им към реалната практика. Целта на всички е обща – българското машиностроене да се развива все по-добре и да привлича инвестиции на световно ниво, както и повече млади хора да избират да се обучават и да работят в страната, обобщи доц. д-р инж. Таня Аврамова, ръководител на катедрата – организатор на кръглата маса.