Иглика Трифонова: България в търсене на Спасителя

2023. Година, която започна с надежда, че разумът ще надделее над лудостта, че любовта ще победи агресията. Или ако това не се случи, то поне скръбта по прекършените животи ще накара грохота на оръжията да заглъхне. Уви. Кошмарът, който е завладял света продължава да тласка всички ни към пропастта.  В подобна ситуация какво е спасението? Да съхраниш себе си, съвестта си, морала си, семейството си, живота.

В книгата си „Братоубийците” Никос Казандзакис пречупва ужаса на гражданската война в Гърция през погледа на един свещеник, който продължава да се уповава във вярата си, докато светът около него се срива. Това е последният шедьовър, който изучава Иглика Трифонова.
Тя казва, че Казандзакис е изключително дълбок автор и съветва всеки българин да го прочете, защото дълбочината му е свързана с там, където живеем, с миналото ни, с морала ни. 
Ние носим със себе си братоубийството, смята режисьорът. Тя изрази надежда, че носим и разума и прошката. 

За Левски Трифонова казва, че е като светец за българите. „Когато стигна до отчаяние, че не можем да имаме съгласие, се замислям за Левски и си казвам, че има нещо, което ни обединява”, казва тя. За него тя смята, че е най-голямата ни надежда.

За фалшивите герои днес Трифонова е на мнение, че хората имат инстинкт да ги различават. Въпросът е в това, какво прощаваме на фалшивите герои и към какво имаме поносимост, допълва тя. „Живеем във време на фалшиви новини, неистов популизъм. Това е наша отговорност”, смята тя. Тя казва, че дълго време сме позволили на политиците да не им казваме какво е недопустимо. „Борбата за демокрация е да даваш знак кое е неприемливо. Иначе влизаме в блато на неискреност, фалш и вече сме до гуша в него. За това сме виновни и ние – гласоподавателите”, допълва тя. Трябва да проумеем това и да го променим, смята Трифонова.

Режисьорът е на мнение, че това, на което можем да се опрем е културата – културата на водене на разговор, на спорове, политическата култура. 

Тя смята, че не трябва да мълчим.

Трифонова коментира и отношението на България към Русия, Путин и войната в Украйна. „Не мога да разбера, в човешки план, какво означава политик да твърди, че не бива да даваме оръжие на Украйна, защото така продължаваме войната. Нашият президент да казва в интервю, със завидно самочувствие, че едва ли някой от останалите политици разбира толкова от военно дело. И за незапознатия с военно дело е ясно че, ако светът не подпомага Украйна, тази война щеше да е завършила, да, но Украйна щеше да бъде завоювана отново от Русия. Това е цинизъм”, смята режисьорът.

Тя коментира и думите на Румен Овчаров по отношение на Путин. Трифонова каза: „За Бога, как „каквото и да е извършил Путин”?.Що за разсъждение изобщо? Не спирам да мисля.”

И докато ужасът на войната продължава да сее гробове в земя, която ражда слънчогледи, един друг кошмар все пак даде надежда, че не сме загубили всичко и човешкото състрадание е живо. 
За доброволчеството и земетресенията в Турция тя казва, че не пропуска интервютата на българите, които отидоха да спасяват хора. „В големи изпитания личи какъв е човек. След големи изпитания човек става по-благороден”, допълва тя. Трифонова казва, че същото усещане е имала когато е гледала доброволците, които са помагали на украинските бежанци. „Това са хора, които правят всичко това без да очакват някой да ги потупа, да ги похвали, да гласува за тях, да получат нещо в замяна. Това е красиво. Дълбок поклон на тези хора. Те са моите герои”, казва Игрика Трифонова.

„Ние сме читав народ. Просто се забатачихме в тази неискреност. Позволихме на едни политици с популизма си да ни вкарат в едно живеене, което е много близо до „всепозволеност”. Не е модерно да се живее по правилата на 10-ете Божи заповеди. Те не са валидни. А то друго няма”, споделя Трифонова. Тя е на мнение, че трябва да се върнем към непоносимостта към лъжата. 

Режисьорът коментира и скандала в Народния театър. Тя каза, че там спорят две групи. Трифонова каза, че има близки приятели и колеги, които са на противоположни мнения. Проблемите им трябва да решат сами помежду си, смята тя. Трифонова сподели позицията си за Евгени Будинов и Александър Морфов. 

Героят на Никос  Казавдзакис Алексис Зобрас казва: „Не, не си свободен. Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен, ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта.“

Повече от разговора вижте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.