Снимка: Министерство на транспорта и съобщенията
Освен машинистите и диспечерите, ключова роля за безопасността на пътниците имат и перонните врати
Софийското метро е сложно техническо съоръжение, оборудвано с високоинтелигентни системи. Чрез тях то осигурява експлоатация при безопасни условия за превозване на пътниците. Цялата информация минава през централен диспечерски център, в който се следят процесите.
Снимка: Министерство на транспорта и съобщенията
„Влакът спира напълно автоматично на перона“, обяснява Асен Иванов, инструктор на машинисти и показва възможностите на симулатора в депо „Земляне“, което, заедно с повечето метростанции, е изградено със средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
„Тренажорът поставя оценка независимо от изпитващия, като минималната оценка е 70%“, допълва той.
„В момента се намираме в резервен диспечерски пост на 3-ти метродиаметър“, обяснява и Антоан Янков, ръководител „Движение“ в метродепо „Земляне“.
В случай на проблем с централното управление контролът на метрото се поема именно оттук.
„На това табло може да се следи състоянието на съоръженията и влаковете. Преди всичко трябва диспечерът да е наясно каква отговорност носи“, казва още Янков.
Освен машинистите и диспечерите, ключова роля за безопасността на пътниците имат и перонните врати. Изцяло нови вертикални прегради са монтирани на 12 от най-натоварените станции.
Според директора на „Метрополитен ЕАД“ Стоян Братоев, тази система позволява да се движат влакове с различно разположение на вратите.
Системата със стоманени въжета е изработена от южнокорейска фирма, като проектът у нас е финансиран с европейски средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
„Започнах да разработвам тази технология преди 20 години. Успях след много опити и грешки. България е първата европейска държава, в която я внедряваме“, разказва Хан Сонгму, създател на технологията.
След въвеждането на тези системи и технологии няма регистрирани случаи на инциденти на територията на метрото.
