Какво показва отчетът на КСБ за строителния сектор у нас за първото полугодие - има ли повод за притеснение?

В края на изминалия месец Камарата на строителите в България (КСБ) изрази в отворено писмо своята готовност за протест, ако не бъдат взети под внимание проблемите в строителния бранш от страна на правителството и не се индексират адекватно и законосъобразно цените на договорите по обществени поръчки, за които негодуват строителите през последните 2 години. На последвала среща с бранша, премиерът акад. Николай Денков пое ангажимент правителството да улесни индексирането на цените по договорите за строителство, възложени по реда на Закона за обществени поръчки (ЗОП). Ще се търси възможност и финансовите средства за индексацията да бъдат заложени в централния бюджет за 2024 г., като се разпределят по отделните министерства – възложители на конкретните поръчки за строителство.

Снимка: iStock

Какви са резултатите за първото полугодие на тази година в строителния бранш и има ли повод за притеснения, че секторът буксува?

През второто тримесечие на 2023 г. България отчита лек спад на строителната продукция с 0,2% спрямо предходното тримесечие, като на годишна база този спад е 1,4%, сочат данни на Евростат.

Намалението в строителната продукция не е особено притеснително на фона на останалите страни в еврозоната, където също се отчита същата тенденция, но пък не е ласкаво, ако се съпостави с резултатите на Румъния например, която  отчита един от най-големите ръстове на строителната продукция на годишна база – 12,1%.

Въпреки тези резултати, сектор строителство у нас заема 3,8% от Брутния вътрешен продукт на страната ни за конкретния период, като Брутната добавена стойност (БДС) нараства с 340 млн. лв. спрямо предходното тримесечие. Това става ясно от Икономическия отчет за строителния сектор на КСБ за първото полугодие на 2023 г.

По отношение на строителната активност се отчитат добри резултати спрямо същия период на миналата година – общ ръст от 19%  като при сградното ръстът е  21,4%, а при инженерното е 15,7%.

Сключените договори са близо 2000 броя на стойност 3 630,1 млн. лв., като се отчита ръст от над 80% на броя и ръст от над 138% на стойността.

При обявените обществени поръчки резултатите също са положителни - 2 310 бр., на стойност 7 697,1 млн. лв., ръст от 38,0% на броя и ръст от над 47% на стойността.

Спад се наблюдава единствено при издадени разрешителни за строеж на нови сгради. Издадените разрешителни са 6 225, а спадът е 2,3%, отчита Камарата.

Въпреки постигнатите ръстове на годишна база обаче, продукцията на предприятията от строителството все още не е достигналата обемите си от преди две години. С други думи браншът все още има да наваксва спадовете, причинени от Ковид вълната, високата инфлация, войната в Украйна, както и политическата нестабилност, дала отражение върху възлагането на нови обекти от държавата и изпълнението на старите заради проблеми с индексирането на цените.  

На снимката: инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България

Въпрос към Председателя на УС на КСБ Илиян Терзиев:

На какво се дължи спадът при издадени разрешителни за строеж на нови сгради? Ще успее ли  секторът да достигне обемите в строителната продукция от преди 2 години?

Спадът на разрешителните за строеж на нови сгради вероятно се дължи на тенденциите в жилищното строителство. Но браншът далеч не се ограничава само в този сектор. Последните години бяха изключително трудни и частните инвестиции държаха отрасъла. Проблеми имаха всички, които работят обекти, възложени от държавата – заради затрудненията с индексацията на цените по договорите, която стана належаща заради голямото оскъпяване на строителните материали. Числата от отчета на КСБ за първото полугодие само на пръв поглед изглеждат сякаш има подобрение – ръстът от 19% спрямо същия период на м.г. всъщност е не заради увеличаване на обема, а заради поскъпването на цените. Като се прибави и инфлацията, става ясно, че сме много, много далеч от излизане от кризата в бранша.

По отношение на разходите на работодателите за труд се запазва тенденцията за плавен ръст нагоре. За първото полугодие на 2023 г. те възлизат на 1 236,3 млн. лв., като на годишна база предварителните данни показват увеличаване на разходите с 20,8%. Разходите на работодателя за труд за един отработен човекочас от наетите по трудово правоотношение за първото полугодие на 2023 г. са средно 12,42 лв., при 10,88 лв. за същия период на 2022 г., което показва, че се увеличават с 14,2% на годишна база.

Строителите продължават да се въздържат от сериозни инвестиции в нови машини и съоръжения за бизнеса си, като данните сочат, че разходите за придобиване на ДМА в отрасъл строителство за първото полугодие на 2023 година намаляват с близо 30% спрямо първото полугодие на 2022 г.

Въпрос към Председателя на УС на КСБ Илиян Терзиев:

Защо строителният бранш намалява сериозно разходите си за придобиване на дълготрайни материални активи?

Защото когато се появят други разходи, започваш за свиваш там, където можеш. При намалени обеми на работата и проблеми с индексацията, компаниите се превърнаха в „инвеститори“ в публична инфраструктура. Затова от КСБ предлагаме подобрения в методиката за индексация. Държавата има интерес от стабилен отрасъл, който движи икономиката напред.

По отношение на безработните в сектора се наблюдава ръст. За първото полугодие на 2023 г. те са около 11% от общо регистрираните безработни. Спрямо година по-рано данните показват, че те се увеличават с 1,9 хил. или с 14,4%.

Средната месечна заплата в строителството по предварителни данни на НСИ за първото полугодие на 2023 г. е 1 452 лв., като спрямо първото полугодие на 2022 г. се увеличава с 230 лв., или 18,8%.

В последния си призив към правителството КСБ обърна внимание на това, че „редица възложители не изискват от изпълнителите на определени строежи и видове СМР да са регистрирани /вписани/ в Централния професионален регистър на строителите /ЦПРС/ като по този начин нарушават разпоредбите на Закона за камарата на строителите /ЗКС/. Според Камарата това сериозно накърнява обществения интерес за качествен и безопасен строителен продукт, като същевременно води до създаване на „сив сектор“ в бранша.

В отчета за полугодието на годината става ясно, че от общия брой на сключените договори за периода 32 договора на стойност 3 млн. лева са сключени с фирми, които не са регистрирани в ЦПРС, като извън това число има и един консорциум с договор на стойност 0,2 млн. лв. Повечето от тези договори са сключени в сградното строителство, става ясно от отчета на Камарата.

Въпрос към Председателя на УС на КСБ Илиян Терзиев:

Защо е важно фирмите в строителството да бъдат вписани в Регистъра на строителите?

Централният професионален регистър на строителя, който КСБ поддържа, е създаден преди 16 г. със закона за камарата. Целта му е да държи бранша на светло – информацията в него има публична част, достъпна на сайта на КСБ и всеки може да провери дадена фирма, преди да пристъпи към договорни отношения с нея. Данните се обновяват всяка година. И фирмите на практика не могат да извършват дейности над 100 кв.м., ако нямат документ, че са вписани в Регистъра.

За първото полугодие на 2023 г. големите строителни фирми заемат 7,0% дял от броя на сключените договори от фирми и дял от стойността 20,5%. Средните фирми са с дял 40,4% от общия брой и с 55,5% дял от стойността на сключените договори от фирми. Делът на малките фирми е 50,8% от броя сключени договори и с 23,8% дял от стойността. Нерегистрирани в ЦПРС фирми: 1,8% от броя и 0,2% от стойността на сключените договори от фирми.

От отчета става още ясно, че 428 фирми са заличени от Регистъра на строителите по неизпълнение на процедурата чл.20 ал.2 ЗК. Към началото на септември регистрираните строителни компании в Централен професионален регистър на строителите са почти 7000.

Въпрос към Председателя на УС на КСБ Илиян Терзиев:

Ще успее ли секторът да постигне успех в исканията си към държавата? Какви ще бъдат предложенията на бранша по отношение на методиката за индексация на цените по договори за строителство?

Да, КСБ внесе становище по предлаганите от МРРБ промени в методиката в рамките на общественото обсъждане. Според нас са необходими значителни промени – например в документа трябва изрично да се запише, че методиката е задължителна за всички договори, сключени след процедура по Закона за обществените поръчки, включително тези, чието изпълнение е приключило, но са още в гаранция. Причината е, че много често възложители по различни причини отказват индексация или я ограничават неоснователно, което на практика спира изпълнението на обектите. А с отказа да се актуализират цените по вече извършените оскъпени дейности, на практика се наказват коректните фирми, които не са спрели да работят дори в най-голямата криза. Предлагаме в методиката да се запише още, че ако възложителят неоснователно откаже индексация, изпълнителят може да прекрати изпълнението на договора без да търпи санкции за това.