„Дотам и обратно”: Кой е величественият исполин над старопланинския курорт Узана

2° 46' северна ширина и 25° 14' източна дължина. През 1991 година специалисти са изчислили, че именно тук, в местността Узана, на 22 километра от Габрово, тупти географското сърце на България.

Ако човек иска да каже, че е стъпил точно в центъра на България, трябва да посети това място.
На 1250 метра надморска височина природата е сглобила уюта на дълбоките букови гори с очарованието на обширни алпийски поляни, обградени от величествените първенци на Стара планина.

Където и да застанем по откритите места в курорта Узана, над нас бди един истински исполин. Връх, който се набива на очи със своята страховита каменна шапка. В близост до хижата, носеща името на местността, хващаме маркираната горска пътека към този планински великан в западната част на природен парк „Българка”.

Узана Поляна Фест предлага екологични дейности и изкуства на открито (ВИДЕО)

През зимата в сянката на северните склонове обикновено има сняг. Балканът с особено красив, облечен в бяла премяна, но ходенето без снегоходки е изморително.

Изкачването е сравнително лесно с поносим за всеки турист наклон. Почти през цялото време до високата част на планината се движим в горския пояс, в прегръдката на стара букова гора. Едва на финала излизаме на открито в местността Карамандра и пред нас се откриват голите Старопланински била.

На 1400 метра в Балкана над Узана, малко преди върха, е изграден симпатичен алпийски заслон, който при вятър и сняг може да е безценно укритие. А вятърът на покрива на Стара планина може да е ураганен. С приближаването на седловината между Исполин и неговия по-малък съименник усещаме мощните пориви, които често брулят голите високопланински пасища.

Ултрамаратонец с рекорд: Божидар Антонов измина 600 км от Ком до Емине за 9 дни (ВИДЕО)

От заслона нагоре преодоляваме още около 120 метра денивелация. На 360 градуса се вижда наистина половин България. Най-много обаче впечатляват двухилядниците на Централна Стара планина. По-близкият е връх Мазалат, а веднага след него се извисява масивът Триглав. От каменистата площадка на 1524 метра надморска височина имаме отличен поглед на север към белеещите просеки, в които се вият ски пистите на Узана, към Габрово и към селата и махалите, накацали около града.

Обръщаме очи на изток и пред нас като на длан са монументите на Шипка и Бузлуджа. Под тях се простира Долината на розите и Казанлък в далечината. На Югозапад, под внушителните бели шапки на Триглав и Мазалат, потънали в зимна мъгла, прозира Пловдивско-Пазарджишкото поле.