„Много вероятно е лидерът на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц да бъде следващият канцлер”, заяви анализаторът по външна политика Никола Ксавириев

Берлин се превърна в арена за първия телевизионен сблъсък между лидерите на двете най-големи традиционни партии в германската политика. Един срещу друг застанаха лидерът на Социалдемократическата партия Олаф Шолц и номинираният за бъдещ канцлер председател на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц. Телевизионният дуел идва седмица след опита на консерваторите да прокарат с помощта на „Алтернатива за Германия” законопроект за затягане на граничния контрол и режима за предоставяне на убежище за мигранти. Гласуването в Бундестага доведе до масови протести в големите германски градове. Най-многолюдният беше в баварската столица Мюнхен, където се събраха внушителните 250 000 души.

Анализаторите очакваха с нетърпение първите проучвания след пропукването на т.нар. защитна стена, термин, с който се описва негласното споразумение на традиционните германски партии да изолират от решенията крайната десница. Първите данни показаха, че няма съществени размествания в доверието към партиите. Християндемократическият съюз получава между 30 и 31%, „Алтернатива за Германия” остава на второ място с 21-22%, а едва трети са социалдемократите с доверие между 15-16 на сто.

Втори ден на Мюнхенската конференция по сигурността: Зеленски заяви, Русия има планове да изпрати войски в Беларус през лятото

Пред германците обаче стои още по-голямо предизвикателство. Как да се преодолее разликата между източните и западните провинции на федералната република. 35 години след обединението, икономическите разлики между двете части на Германия са все още различими. Докато големите градове на Запад са притегателен център за мигранти, източните провинции се развиват като хомогенни общества. Всъщност крайната десница и крайната левица получават значително по-високо доверие на Изток. Към това се прибавят и все по-задълбочаващите се икономически проблеми, които християндемократите описват като деиндустриализация на страната.

Никола Ксавиерев е роден в Белград, детството си прекарва в Босна и Херцеговина, има дипломи от престижни университети в различни западни държави. Днес той е част от Германския съвет по външна политика. Това е влиятелен институт за изследвания, който се финансира и от министерството на външните работи на федералната република.

„Най-големият враг във вътрешната политика е невъзможността за разрешаване на проблеми. Има много проблеми, които са натрупани с времето. На първо място бих желал да подчертая икономическата рецесия. От създаването на Федералната република след Втората световна война до момента никога не се е случвало няколко години подред германската икономика да бъде в рецесия”, каза анализаторът в Германския съвет по външна политика Никола Ксавириев.

„На второ място бих посочил национализмът, който съществува във всички сфери и пластове на обществото. Подобен е случая в още няколко европейски държави. Тук трябва да отбележим Алтернатива за Германия. Тази партия не е типичната крайнодясна партия, тя е популистка и е определяна като екстремистка от германските институции. Те умело експлоатират всяка тема и проблем в обществото. Те нарочно поставят фокус върху нещата, които не работят, върху проблемите, само за да могат да посочат как другите политически сили са се провалили. Те обвиняват Брюксел, обвиняват различните партии, но никога не предлагат реални решения”, посочи той.

„Третият елемент е не сам по себе си, а на базата на начина, по който хората го виждат – мигрантската криза. Тук не става въпрос само за трудовата миграция, но и за нарастващия натиск от чужбина от хора, които търсят убежище, но не са успели да се интегрират в германската система. Но причина за това е фактът, че германската система е много сложна. Освен това няма как изведнъж да се интегрират такова голямо количество хора – 1 милион до 2016 година и един милион бежанци от войната в Украйна. Особено в момент, в който икономиката е в упадък”, добави Ксавириев.

Тръмп налага мита за всички основни партньори на САЩ

„Много вероятно е лидерът на Християндемократическия съюз Фридрих Мерц да бъде следващият канцлер. В момента той се позиционира така, сякаш ще управлява самостоятелно, което е невъзможно, тъй като в Германия има пропорционална избирателна система. Така че ще му се наложи да сформира коалиция. Най-вероятно това ще бъде със Социалдемократическата партия. Но трябва да се отбележи, че Християндемократическия съюз днес, при Фридрих Мерц е различен от Християндемократическия съюз на Ангела Меркел, която управляваше в коалиция със социалдемократите. Освен това и самата Социалдемократическа партия, няма да бъде същата, както е била при досегашните лидери, включително и при Олаф Шолц”, заяви Ксавириев.

„Не мисля, че в политиката съществува нещо като перфектна формула за съставяне на правителство. Това, което виждаме към момента е, че Християндемократическият съюз иска да победи с ясно мнозинство. Те искат да получат повече от 30%, за да може когато се стигне до дискусия и преговори за ново коалиционно правителство, те да имат възможността да разговарят както със Зелените, така и cъс Социалдемократическата партия. По този начин те ще могат да увеличат влиянието си”, подчерта Ксавириев.

„Две партии. Германската политическа система е пропорционална. Зависи единствено дали Свободните демократи ще влязат в Бундестага или не. Тук трябва да добавим и въпроса с Алианса на Сара Вагекнехт - дали те ще влязат в парламента или не”, категоричен е Ксавириев.

Сара Вагекнехт основа своята партия точно преди една година. Тя се отдели от Левицата заедно с друг влиятелен представител на тази формация – Амира Мохамед Али. Алиансът на Сара Вагенкнехт заема леви популистки позиции, съчетани с антиемигрантски и антиглобалистки послания. Сара Вагенкнехт описва формацията си като „партия на мира“. Тя е яростен критик на военната помощ за Украйна и определя като образцов модел за управление на икономиката линията на китайската комунистическа партия. Алиансът получава подкрепа между 13 и 16% в източните провинции, докато в бившата Западна Германия партията има под 5% доверие - колкото е изборната бариера във Федералната република.

Германия удължава граничния контрол с 6 месеца

„Не, Германия не е готова да харчи повече от 5% от БВП за отбрана. Германия е готова да увеличи разходите си за отбрана, но това ще се случи постепенно. Най-важното обаче е, че Германия иска да намали европейската бюрокрация. Германия иска да ограничи бюрокрацията вътре в държавата, но и в институциите в цяла Европа. Фридрих Мерц беше достатъчно ясен – той иска увеличаване на капацитета, опростяване и бързина. Само при изпълнението на тези три условия, Германия ще пристъпи към реформа на т.нар. дългова спирачка, с която да финансира разходите за отбрана”, посочи Ксавириев.

„Притеснен съм за бъдещето на НАТО толкова, колкото и за единството на ЕС и страните-членки, които не са сигурни дали трябва да се създаде алтернатива на парите към НАТО или искат да са съсредоточени към средствата, които се внасят вътре в структурите на Алианса. Средства, които биха могли да се увеличат. Мисля, че това, което Тръмп прави в момента е, че той провокира лидерите да обмислят това и да помислят за инвестирането на повече средства в областта на отбраната”, заяви Ксавириев.

„Каква външна политика ще води Фридрих Мерц  е основополагащ въпрос. Има няколко елемента от неговата външна политика. Първо той иска да изгради стратегическа външна политика за Германия. Това включва силен ангажимент към Европейския съюз както и към НАТО. Той на практика иска да промени фрагментираната система за вземането на решения по отношение на външната политика в Германия. В момента тя се определя между канцлерството и Министерството на външните работи. Мерц се стреми да концентрира тези правомощия в канцлерството и с тази цел иска да създаде нова структура – Национален съвет по сигурност. Както и да създаде нова национална стратегия за сигурност. Това са двете най-важни неща”, посочи той.

„Ефектът на Тръмп разкрива и още една страна от идеите на Фридрих Мерц за външната политика. Да създаде един нов подход – той не иска да поставя в центъра само ценностите, но да добави и интересите на Германия. Неговата идея е за фундаментална промяна на германската външна политика като повишава международния авторитет, международната репутация както и конкурентноспособността”, подчерта Ксавириев.

„В момента Европейският съюз e в твърде крехка ситуация, ако мога така да се изразя. Има няколко държави, които отбелязват икономически спад. Германия е експортно ориентирана страна и ще бъде пряко потърпевша от политиката за повишаване на митата към Европейския съюз. Вече чухме достатъчно сигнали от Фридрих Мерц и от Християндемократическия съюз, че те искат да създадат единен европейски отговор ако Тръмп изпълни заплахите си и повиши митата. Мисля, че всички трябва да разберем, че митата са инструмент, не само по себе си, но и са заплаха. Той заплашва с повишаването на митата, защото иска да види как неговите партньори или опоненти ще реагират. Затова смятам, че преди да говорим за реципрочни мерки, трябва да видим какво всъщност Съединените щати искат да видят от Европа”, каза Ксавириев.

Кой кой е на изборите в Германия и защо вотът е важен за цяла Европа

„Войната в Украйна е много чувствителна тема, защото има различни мнения и гледни точки за хода на войната. Как западът гледа на войната, как украинците и как руснаците. Опасявам се, че Европа в момента няма своя червена линия. Смятам, че Европейския съюз в момента нямат представа какво могат да приемат или какво не би позволил. Това е най-големият проблем за мен и Европейският съюз трябва да намери своята позиция и да отговори на въпроса на Кисинджър. Този въпрос беше – ако искам да знам какво мисли Европа на кого да се обадя? На този въпрос все още няма отговор”, подчерта Ксавириев.

Руската инвазия в Украйна промени изцяло архитектурата на европейската сигурност. Вълната от бежанци изправи пред сериозни предизвикателства не само Германия, но и Полша, Румъния и България. Руското влияние продължава да бъде една от най-сериозните опасности пред страните членки на Европейския съюз, които са в непосредствена близост до конфликта. Освен това е необходимо противодействие на засилените хибридни атаки, на които са подложени страните от Югоизточна Европа, съветва Анастасия Пачумбан. Тя е родом от Кишинев в Молдова и днес също е част от Германския съвет по външна политика.

„Виждаме как войната на Русия в Украйна продължава вече три години. Въпреки, че тя започна още през 2014 година. Виждаме как Русия увеличава хибридните атаки в региона до безпрецедентни нива. Един от примерите е изборите в Молдова. Русия използваше всички средства, с които да подкопае устоите да демократичното правителство и да подкопае и самите избори. Вашият въпрос е как може да устои. Няма лесен отговор, въпросът е как да се изгради тази устойчивост. Русия се възползва от всяка уязвимост, която съществува в дадено общество, опитва се да противопоставя и разделя хората и да се възползва от влошената икономическа обстановка. Например използвайки енергетиката като оръжие. Всъщност можем да използваме случая с Молдова като урок. Украйна също има сериозен опит в борбата с руската дезинформация и хибридни атаки. Но за това е необходима стратегия и разбира се да се разпознае Русия като заплаха”, посочи Пачумбан.

„Първоначално Тръмп каза, че може да завърши войната за три дни, след това каза, че ще сложи край на войната за един месец. Това е нещо като черен лебед. Но спирането на американската помощ, замразяването на фондовете може да доведе до сериозни последици за Украйна и за целия регион. Защото имаме голямо количество от независими медии, както и организации на гражданството общество, които подпомагат Украйна. Това води до по-сериозни предизвикателства”, подчерта Пачумбан.

На прага на парламентарните избори: Може ли „Алтернатива за Германия” да участва във властта

„Газовите доставки са сериозен фактор в отношенията в евроатлантическия регион. Американците са твърде настойчиви към Германия да не използват газ от Север. Тръмп вече анонсира идеята си да продава повече газ на Европа. Европа трябва да разбере, че трябва да приеме да диверсифицира доставките, за да не е зависима. Но според мен това ще отнеме още няколко години докато бъде достигнато това ниво на диверсификация, което ще гарантира независимост”, категорична е тя.

Преди руската инвазия в Украйна, Германия беше тясно обвързана с газовите доставки от Русия. Три години по-късно, Европейският съюз мъчително къса енергийната си зависимост от руското синьо гориво. Освен енергийният натиск, пред германската икономика стоят значителни проблеми свързани с разкриването на нови работни места, независимо от все още ниското ниво на безработица. Всъщност Германия се нуждае от сериозен икономически растеж. Въпросът е как една от най-силните икономики в Европейския съюз ще се справи с натиска на Доналд Тръмп за повишаване на митата от една страна и все по-нарастващата китайска икономическа експанзия на стария континент. Все задачи, които трябва да реши новото федерално правителство след изборите.