Представете си, че влизате в кабинета на лекаря си, чувствате се зле и вместо да прелиствате страници от медицинската си история или да правите изследвания, които отнемат дни, медикът незабавно събира данни от здравните ви досиета, генетичен профил и преносими устройства, за да ви помогне да дешифрирате какво не е наред. Този вид бърза диагностика е едно от големите обещания след внедряването на изкуствения интелект в здравеопазването, пише The Conversation.

Поддръжниците на технологията казват, че през следващите десетилетия ИИ има потенциала да спаси стотици хиляди, дори милиони животи. Нещо повече - проучване от 2023 г. установи, че ако здравният сектор значително увеличи използването на изкуствен интелект, може да спеси до 360 милиарда щатски долара годишно.

► Но въпреки че той е станал почти повсеместен - от смартфони до чатботове и автономни автомобили, неговият ефект върху здравеопазването досега е сравнително малък.

Проучване на Американската медицинска асоциация от 2024 г. установи, че 66% от лекарите в САЩ са използвали инструменти с ИИ в някакъв вид спрямо 38% през 2023 г. Но по-голямата част от тази дейност е била административна или нискорискова. Въпреки че 43% от здравните организации в САЩ са добавили или разширили употребата на изкуствен интелект през 2024 г., много от внедряванията все още са в процес на проучване, особено що се отнася до медицински решения и поставяне на диагнози.

Снимка: iStock

Защо развитието на ИИ ще се случи постепенно? Как техническите ограничения и етичните проблеми пречат на широкото му приложение в медицинската индустрия?

► Неточни диагнози и расови предразсъдъци

♦ Изкуственият интелект е отличен в откриването на модели в големи масиви от данни. В медицината те биха могли да сигнализират за ранни признаци на заболяване, които лекар може да пренебрегне, или пък да посочат най-добрия вариант за лечение, въз основа на това как са реагирали други пациенти с подобни симптоми и произход. В крайна сметка това ще доведе до по-бързи и по-точни диагнози и по-персонализирани грижи.

Изкуственият интелект може също така да помогне на болниците да работят по-ефективно, като анализира работните процеси, прогнозира нуждите от персонал и планира операции, така че ценните ресурси, като операционните зали, да се използват най-ефективно. Чрез рационализиране на задачи, които отнемат часове човешки усилия, ИИ може да позволи на здравните специалисти да се съсредоточат повече върху директните грижи за пациентите.

♦ Но въпреки цялата си мощ, изкуственият интелект може да прави грешки. Макар че тези системи са обучени с данни за реални пациенти, те може да се затруднят, когато се сблъскат с нещо необичайно или когато данните не съответстват напълно на пациента.

В резултат на това, ИИ не винаги дава точна диагноза. Този проблем се нарича алгоритмично отклонение – когато системите с изкуствен интелект се представят добре в контролирани условия, но губят точност в реални ситуации.

Снимка: Getty Images

♦ Расовите и етническите пристрастия са друг проблем. Ако данните включват пристрастия, защото липсват достатъчно пациенти от определени расови или етнически групи, тогава изкуственият интелект може да даде неточни препоръки за тях, което да доведе до погрешни диагнози. Някои доказателства сочат, че това вече се е случвало.

►Опасения относно споделянето на данни и нереалистични очаквания

Системите за здравеопазване са лабиринти заради сложността си. Перспективата за интегриране на изкуствен интелект в съществуващите работни процеси е обезсърчителна - въвеждането на нова технология като ИИ променя ежедневието. Персоналът ще се нуждае от допълнително обучение, за да използва ефективно инструментите с ИИ. Много болници, клиники и лекарски кабинети нямат времето, кадрите, парите или желанието да внедрят ИИ.

Също така, много авангардни системи с изкуствен интелект функционират като непрозрачни „черни кутии“. Те генерират препоръки, но дори разработчиците им може да се затруднят да обяснят напълно как. Тази непрозрачност се сблъсква с нуждите на медицината, където решенията изискват обосновка.

Но разработчиците често не са склонни да разкриват своите собствени алгоритми или източници на данни, за да защитят интелектуалната собственост и защото сложността може да бъде сериозно предизвикателство. Липсата на прозрачност подхранва скептицизма сред практикуващите, което след това забавя регулациите и подкопава доверието в резултатите на ИИ. Много експерти твърдят, че прозрачността не е просто въпрос на етика, а на практическа необходимост за приемане в здравните заведения.

Снимка: iStock

Съществуват и опасения за поверителността, породонеи от споделянето на данни. За да обучават алгоритми и да правят прогнози, медицинските системи с изкуствен интелект често изискват огромни количества данни за пациентите. Ако не се управлява правилно, ИИ може да разкрие чувствителна здравна информация.

Притесненията относно поверителността се простират и до доверието на пациентите - ако хората се страхуват, че медицинските им данни може да бъдат обект на злоупотреба от алгоритъм, те може да бъдат по-малко откровени или дори да откажат грижи, ръководени от изкуствен интелект.

Грандиозното обещание на ИИ само по себе си е огромна бариера. Очакванията са огромни. Изкуственият интелект често е представян като магическо решение, което може да диагностицира всяко заболяване и да направи революция в здравната индустрия за една нощ. Нереалистични предположения като това често водят до разочарование. Изкуственият интелект може да не изпълни веднага обещанията си.

Разработването на добре работеща система с изкуствен интелект включва много проби и грешки. Системите с изкуствен интелект трябва да преминат през строги тестове, за да се гарантира, че са безопасни и ефективни. Това отнема години и дори след като системата бъде одобрена, може да са необходими корекции, тъй като тя се сблъсква с нови видове данни и реални ситуации.

     ► Постепенна промяна

♦ Днес болниците бързо внедряват скрайбъри с изкуствен интелект, които слушат по време на посещенията на пациентите и автоматично изготвят клинични бележки, намалявайки документооборота и позволявайки на лекарите да прекарват повече време с пациентите. Проучванията показват, че над 20% от лекарите вече използват изкуствен интелект за писане на бележки за напредъка или обобщения за изписване. Изкуственият интелект се превръща и в тиха сила в административната работа. Болниците внедряват чатботове с изкуствен интелект, за да обработват насрочването на прегледи, да разглеждат често задавани въпроси от пациентите и да превеждат езици в реално време.

♦ Клиничните приложения на изкуствения интелект съществуват, но са по-ограничени. В някои болници изкуственият интелект е "второ око" за рентгенолозите, които търсят ранни признаци на заболяване. Но лекарите все още не са склонни да прехвърлят решенията на машините - само около 12% от тях в момента разчитат на изкуствен интелект за диагностична помощ .

Достатъчно е да се каже, че преходът на здравеопазването към изкуствен интелект ще бъде постепенен. Нововъзникващите технологии се нуждаят от време, за да узреят, а краткосрочните нужди на здравеопазването все още надвишават дългосрочните ползи. Междувременно, потенциалът на изкуствения интелект да лекува милиони и да спасява трилиони тепърва предстои.