Ерата „Путин“: От офицер в сянката на КГБ до световен символ на централизираната власт

От офицер в сянката на КГБ до най-влиятелния и дългогодишен лидер на съвременна Русия – историята на Владимир Путин е изпълнена с обрати, стратегически ходове и решителни действия, които променят съдбата не само на страната му, но и на целия свят. Издигнат от Борис Елцин като „наследник“ в момент на политическа нестабилност, Путин бързо се утвърждава като символ на централизираната власт, човекът, който обещава ред след хаоса на 90-те и който по-късно ще превърне Русия в ключов и често противоречив играч на международната сцена.

Елцин избира Путин като свой наследник и му отваря пътя към президентството. А преди това сегашният президент на Русия минава през три етапа - офицер в КГБ, местен политик в Санкт Петербург и висш държавен чиновник в Москва.

Така на 26 март 2000 г. Владимир Путин триумфира за пръв път на президентските избори в Русия - печели първия тур с около 53% от гласовете (Генадий Зюганов остава втори), след като през декември 1999 г. е назначен за изпълняващ длъжността президент след неочакваната оставка на Борис Елцин.

Според Google Trends интересът към Путин не е спадал, но своя пик през последния месец отбеляза около срещите си с Тръмп с цел постигане на примирие или поне временно спиране на огъня в Украйна.

Разделено по региони у нас - най-силно заинтригувани от личността на руския президент са в Русе, следвани от Кюстендил, Перник, Ловеч и Пазарджик.

Консолидация на власт (2000–2004)

След преизбирането си през 2004 г., Путин продължава силната централизация на властта - въвежда смяната на директните избори за губернатори с назначаване от президента, засилва контрола над парламента, регионите и медиите. През 2005 г. стартира програмата „Национални приоритетни проекти“ с фокус върху здравеопазване, образование, жилища и селско стопанство, в която Дмитрий Медведев участва като заместник-председател на съвета. Путин стартира и икономическа диверсификация чрез създаване на специални високотехнологични зони с данъчни облекчения и инфраструктурна подкрепа. През 2005–2007 г. държавният апарат поема инициатива за стимулиране на демографията - въвеждат се мерки като „майчин капитал“ и промяна на данъчните правила и пенсионната система.

Ремонт на държавните институции (2004–2008)

Преизбран през март 2004 г. с около 71 % от гласовете, Путин предприема централизиране на избора на губернаторите - те започват да се назначават от президента, а не да се избират пряко Включва се и в икономически и социални проекти: национални приоритети във здравеопазването, образованието, селското стопанство и строителството.

„Тандемокрация“ (Путин като премиер, 2008–2012)

Поради ограничението на конституцията за два последователни президент мандата, през 2008 г. Путин застава като премиер, а Дмитрий Медведев е избран за държавен глава - наблюдава се своеобразен „обмен“ на постове. В този период се променя Конституцията, като президентският мандат се удължава от 4 на 6 години 

Путин продължава да е доминираща фигура като премиер - феномен, известен като „тандемокрация“. В този период управляващите се фокусират върху модернизацията на икономиката — така нареченият „модернизационен план“ на Медведев. Всъщност Путин активно управлява икономиката „ръчно“. Освен това се предприемат серия от реформи в армията - съкращаване на офицерския корпус, централизиране на обучението, професионализация, модерни въоръжения. Реализира се и пенсионна реформа, изменение в структурата на Федералния съвет и стимулиране на патриотизма.

Трети президентски мандат (2012–2018)

След изборите през март 2012 г. (над 60 % подкрепа за Путин) и новите конституционни изменения, позволяващи 6-годишен мандат, Путин отново влиза в Кремъл през май 2012 г. и назначава Медведев за премиер. Новият му кабинет включва доверени икономически съюзници като Белоусов и Шувалов, задържайки ключови фигури от миналото, но с ясно формулирана стратегия в икономиката.

През май 2012 г. издава указ № 596 с амбициозни показатели до 2020 г. -  работа, инвестиции, върхови технологии, трудова продуктивност, раждаемост и продължителност на живота. По същото време групата Pussy Riot става символ на протест срещу режима - арестувани и осъдени за „хулиганство под религиозна форма“, което предизвика международен и вътрешен отзвук.

Външнополитически акции: Крим, Сирия и национализъм (2014–2018)

Путин организира Зимната олимпиада в Сочи през февруари 2014 г., чрез която демонстрира амбициите за „модерна мощ“. В следващия месец - анексира Крим, предизвиквайки глобални критики и санкции. От 2015 г. Русия участва активно във войната в Сирия с авиационни удари в подкрепа на режима на Асад. Според опозицията критиците на режима биват отстранявани чрез убийства и отравяния - примерите включват Борис Немцов (убит 2015 г.), Сергей Скрипал (отровен 2018 г.) и Алексей Навални (2024 г.). Режимът въвежда строг контрол над протестни движения и НПО - закони за „чуждестранни агенти“, глоби за нерегламентирани демонстрации. От 2011–2013 г. възниква и управление на „контролиран национализъм“, канализиращ силни националистически идеологии.

Удължаване на президентските мандати и войната в Украйна (2020–2025)

През 2020 г. се провежда конституционен референдум, който премахва ограничението за президентски мандати - това позволява на Путин да остане на власт до 2036 г. 

На 24 февруари 2022 г. започва пълномащабна инвазия в Украйна, която Русия представя като „специална военна операция“, с цел „демилитаризация“ и „денационализация“ на съседната държава. Тя е последвана от анексиране на четири украински области и налагане на наказателни санкции към опозицията, включително забрани за говорене срещу армията.

На 18 март 2022 г. се провежда масов проправителствен митинг в Москва, където Путин защитава операциите и възхвалява руските войски пред десетки хиляди. Сред последствията са няколко пакета глобални санкции.

През септември 2023 г. Международният наказателен съд издаде обвинение към Путин за военни престъпления поради насилственото извеждане на деца от окупираните територии. 

► 2000 – Избиран е за президент, сменя Елцин и започва консолидация на властта.

► 2004 – Преизбран, засилва централизацията и контрол над регионите.

► 2008–2012 – Формално „оттегляне“, но остава ключова фигура като премиер.

► 2012–2018 – Връщане в Кремъл, анексия на Крим, намеса в Сирия.

► 2020–днес – Легитимира удължаване на президентския мандат, инициира войната в Украйна.

📌 Кой издига Путин за президент?

Борис Елцин, тогавашният президент на Руската федерация, е този, който фактически издига Путин.

На 9 август 1999 г. Елцин назначава Путин за министър-председател и публично заявява, че го вижда като „достоен наследник“ за президентския пост.

В последния ден от 1999 г. Елцин подава оставка и прави сегашния държавен глава временно изпълняващ длъжността президент, което му дава голямо предимство за изборите през март 2000 г.

📌 Кариера преди президентството

► КГБ (1975–1991)

След завършване на юридическия факултет в Ленинградския държавен университет (1975 г.), Путин постъпва в КГБ.

Работи в контраразузнаването, а от 1985 до 1990 г. служи в Дрезден, Източна Германия, като офицер по външното разузнаване.

► Връщане в Ленинград / Санкт Петербург (1990–1996)

След разпадането на СССР напуска КГБ през 1991 г. със звание подполковник. Започва работа в администрацията на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак - там отговаря за международните връзки и икономическото сътрудничество.

Постепенно става един от най-близките съветници на Собчак и изгражда контакти с руски бизнеси и западни инвеститори.

Снимки: gettyimages

► В Москва – във федералната власт (1996–1999)

През 1996 г. се премества в Москва и постъпва в президентската администрация на Борис Елцин.

От 1997 г. оглавява Главния контролен департамент, който следи за изпълнението на решенията на президента и правителството.

През 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за сигурност (ФСБ), наследник на КГБ.

През март 1999 г. става и секретар на Съвета за сигурност на Русия.

► Министър-председател (1999)

На 9 август 1999 г. Елцин го назначава за премиер.

По време на втората чеченска война, започнала през есента на 1999 г., твърдата му позиция и обещания за „ликвидирането на терористите“ му носят популярност сред обществото. Именно този образ на „силен лидер“ му помага да спечели изборите през март 2000 г. още на първи тур.