Спешност при редките болести: Златните правила, които спасяват живот

Специалистът по спешна медицина д-р Десислава Кателиева е автор на първия по рода си в България наръчник за спешни състояния при пациенти с редки заболявания. В предаването "Пулс" по NOVA NEWS специалистът разказва какво е породило тази инициатива и каква е основната цел на наръчника. 

►Идея, родена от реален проблем

Идеята за създаването на такъв наръчник се ражда още през 2018 г., когато пациентска организация се обръща към д-р Кателиева с конкретен проблем. Пациенти с недостатъчност на хормоните на надбъбречната жлеза често изпадат в т.нар. „адренални кризи“ – състояния с много ниско кръвно налягане и ниска кръвна захар, които са животозастрашаващи. Спешните екипи обаче трудно се ориентирали в ситуацията и пациентите не получавали правилната помощ навреме.

Проф. Кантарджиев: Жегите влошават хроничните заболявания и увеличават колапсите и топлинните удари

„Първоначално създадохме постери с информация за това състояние, както и за миастенните кризи при пациенти с миастения гравис, които разпространихме в спешните центрове в цялата страна. Отзивите бяха много положителни и това ме мотивира да събера информацията в една книга“, споделя д-р Кателиева. 

►Защо редките болести са предизвикателство за спешните медици?

Въпреки името си, редките болести не са толкова рядко срещани – от тях страдат около 30 милиона души в Европа и над 450 000 в България. Отличителното при тях е, че спешните състояния протичат по специфичен начин и лесно могат да бъдат объркани.

„Една хемолитична криза например протича с жълтеница и увеличен черен дроб и далак. Тя лесно може да се сбърка с вирусен хепатит или жлъчна криза. Това може да доведе до фатална грешка – пациентът да попадне в инфекциозно отделение, вместо в интензивно, където да се лекува причината за хемолизата“, обяснява д-р Кателиева.

Подобен е и случаят с миастенната криза. В началото тя може да прилича на обикновена вирусна инфекция с обща слабост, но състоянието прогресира с часове, засягайки дихателната мускулатура, което налага незабавна хоспитализация и апаратна вентилация.

►Спешно срещу неотложно: кога да търсим помощ?

Един от големите проблеми в системата е, че хората често не правят разлика между спешно и неотложно състояние.

Спешни състояния са тези, които са пряко животозастрашаващи – т.нар. „код червено“. Това са състояния, при които линейката трябва да пристигне до 8-ата минута. Такива са нарушенията на съзнанието, острата дихателна недостатъчност, ритъмните и проводните нарушения на сърцето.

Неотложни състояния са тези, които изискват медицинска помощ, но не застрашават живота в момента. Пример за това е хрема и кашлица от една седмица или хипертонична криза при пациент, който знае, че има високо кръвно, но не си е изпил лекарствата.

„За съжаление, неотложната помощ в България почти не съществува. Има цели области като Силистра и Разград, където няма неотложни кабинети. Това кара хората да търсят спешните отделения, което задръства системата и пречи на екипите да се отзоват навреме при истински спешните случаи“, коментира специалистът.

►Рецепта за здраве: Силата на семейството

На въпроса каква е личната ѝ рецепта за здраве, д-р Кателиева отговаря без колебание: „Мястото, където се зареждам, е моят дом и моето семейство. Няма по-хубаво място, където човек да се откъсне от стреса и напрежението. Затова препоръчвам на всички – и на колегите, и на пациентите: пазете семействата си и се грижете за тях, защото те са мястото, където се съвземаме като хора“.