Как Доналд Тръмп наистина може да спечели Нобелова награда за мир

Президентът Доналд Тръмп не крие амбицията си да спечели Нобелова награда за мир. Неговите поддръжници твърдят, че той вече я заслужава, докато критиците му се подиграват на това желание, посочвайки противоречивите му политики като основание за дисквалификация, разказва Брет Х. Макгърк за CNN.

Нобеловата награда за мир се присъжда всяка година на 10 декември, датата на смъртта на Алфред Нобел през 1896 г. Комисията избира носителя ѝ два месеца по-рано – на 10 октомври. Тръмп несъмнено се надява да си осигури наградата тази седмица. 

Снимка: Getty Images

Американският президент наследи два от най-тежките конфликта на новия век – войните в Газа и Украйна. И на двата фронта вече се очертават контурите на възможно споразумение. Все още обаче не е ясно дали Тръмп и екипът му могат действително да постигнат мир. Но ако успеят, Нобеловият комитет може и трябва да признае това постижение и да удостои Тръмп със своето престижно отличие.

Украйна

След девет месеца на зигзагообразна политика и едно лято, изпълнено със срещи на върха с Путин, Зеленски и европейски лидери, както и след една катастрофална руска офанзива, довела до липса на териториални придобивки и повече от 20 000 руски жертви, формата на споразумение може би вече започва да се очертава – такова с два основни елемента:

• Първо, гаранция за сигурност с ангажименти от страна на САЩ и съюзниците от НАТО да снабдяват украинската армия и да ѝ позволят да защитава своя суверенен териториален интегритет срещу бъдещи инвазии.

• Второ, размяна на някои територии по протежение на настоящата линия на съприкосновение в Източна Украйна, за да се възстановят сигурни граници и да се поставят условия за дългосрочен мир.

Такова е споразумението, като е малко вероятно Украйна да приеме каквото и да било споразумение за размяна на територии, отделно от гаранция за сигурност, а Русия е малко вероятно да прекрати своята катастрофална война без уреждане на териториалната карта.

Постигането на това ще изисква постоянен ангажимент от страна на САЩ и НАТО за снабдяване на Украйна с военни доставки, включително системи за противовъздушна отбрана и ракети с по-голям обсег. Ще изисква също така засилване на санкциите и икономическия натиск върху Москва. След последните срещи на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Тръмп изглежда е подкрепил този подход, като американско военно оборудване достига до Украйна чрез покупки от съюзници от НАТО.

Снимка: Getty Images

За първи път европейците обсъждат използването на над 300 милиарда долара замразени руски активи като заем за Украйна, за да ѝ помогнат да поддържа своята икономика и отбранителна база по време на продължаващата война.

Докато Белият дом запазва последователност в този по-решителен подход, вероятността Путин в крайна сметка да няма друг избор, освен да постигне споразумение и да запази лице, ще нараства. Русия вече е претърпяла над 1 милион военни жертви във войната на Путин по избор, а нейната икономика е под нарастващо напрежение, с лихвени проценти, доближаващи се до 20 процента, и бюджети, зависими от енергийния износ, уязвими на санкции.

Ако Тръмп успее едновременно да поддържа натиска върху Москва и да очертае параметрите на сделката за прекратяване на войната, е възможно споразумение да бъде постигнато преди Нобеловият комитет да избере своя лауреат за 2026 година – след една година.

Ивицата Газа

Тръмп встъпи в длъжност с трифазно примирие, изготвено от администрацията на Байдън, чиято цел беше да сложи край на войната в Газа. Втората фаза предвиждаше създаването на временни структури за сигурност и управление, както и мащабна програма за възстановяване на анклава. Рамката за „деня след това“ беше разработена, а подробностите трябваше да се финализират по време на първата фаза – шестседмичен период, в който трябваше да бъдат освободени заложници и да бъде осигурена масирана хуманитарна помощ за Газа.

За съжаление, примирието се разпадна след първата фаза през март. Последните шест месеца донесоха едни от най-интензивните израелски военни операции досега, придружени от хуманитарна криза, по време на която Израел за първи път блокира границите на Газа.

Преди две седмици всякакви претенции за Нобелова награда изглеждаха съмнителни заради ситуацията в Ивицата. Преговорите бяха в застой, а Израел започна спорна военна операция за превземане на град Газа и северната част на Ивицата Газа. Висши израелски представители твърдяха също, че Израел планира да окупира Газа, да засели територията ѝ с израелци и да изтласка местните жители. Ситуацията се влошаваше с всеки изминал ден.

Това се промени миналата седмица, след като Тръмп представи 20-точков план за прекратяване на войната, според който Израел се отказва от анексия и окупация, а „Хамас“ трябва да се откаже от контрола си над Газа и да освободи всички заложници – живи и мъртви. Планът напомня втората фаза на януарското споразумение и вече е получил одобрението на Израел, както и подкрепата на арабски и мюсюлмански държави, включително Саудитска Арабия, Катар, Египет, Йордания, Турция, Пакистан и Индонезия.

Вече има консенсус, че „Хамас“ не може да остане на власт в Газа след края на войната и че е необходим международен ангажимент, организиран от САЩ, за възстановяване на сигурността и създаване на нови управленски структури, които да заместят „Хамас“, управлявал анклава близо две десетилетия.

Миналата седмица „Хамас“ изрази известна подкрепа за плана, а в Кайро вече се водят разговори за освобождаването на заложниците и размяна на палестински затворници. Очаква се обаче „Хамас“ да се опита да забави процеса и да откаже да се разоръжи и ще отхвърли предложението да се откаже да се откаже от контрола върху сигурността в Газа. Тръмп обаче заявяви в събота, че всякакви забавяния са недопустими.

Снимка: Getty Images

Тази седмица може да се окаже решаваща – дали „Хамас“ най-накрая ще е готов да освободи заложниците. Всички страни с влияние трябва да настояват това да стане без повече протакане.

Планът обаче ясно посочва, че ще бъде приложен независимо от позицията на „Хамас“ в териториите, които вече не контролира. Това може да ускори края на войната и да доведе до нова реалност – Газа без „Хамас“, което е необходимо условие за дългосрочен мир.

Израел също трябва да изпълни своята част, включително официален отказ от всякакви планове за повторна окупация или заселване на Газа – ключово условие за дългосрочни инициативи. Израел вече е приел включеното в плана на Тръмп изискване за „достоверен път към палестинско самоопределение и държавност“.

В крайна сметка, САЩ вече очертаха края на войната в Газа и пътя към дългосрочно съвместно съществуване и мир между израелци и палестинци. Много от клаузите на плана са формулирани като общи принципи, но изискванията са ясни: „Хамас“ трябва да освободи всички заложници и да се откаже от контрола си над Газа в замяна на освобождаване на палестински затворници, прекратяване на огъня и изтегляне на израелските сили. Всеки, който иска да спре тази ужасяваща война, трябва незабавно да призове „Хамас“ да приеме условията без отлагане.