Инфлацията и „подводните камъни” във финансовата рамка, планирана за догодина

Инфлацията за октомври е 0,9%, а годишната – 5,3%. Това показват последните данни на НСИ. Най-голямо поскъпване за месеца се отчита при дрехите и обувките – с малко над 7%, както и при развлеченията и културните мероприятия, които са поскъпнали с 5,5%. Статистиката отчита месечно намаление в сектора „Транспорт“, както и в „Жилищното обзавеждане” – с 0,2%.

Инфлацията и бюджета за догодина коментираха в предаването „Твоят ден” икономистите Агоп Каспарян и Васил Караиванов.

„Не виждам тревожно за инфлацията, освен че сме почти 2% над допустимата стойност. Но тъй като вече формално сме приели еврото, не мисля, че е чак такъв проблем”, коментира Агоп Каспарян.

Какви рискове крие Бюджет 2026

„Като дългосрочен проблем виждам това, че има едно много сериозно напомпване на заплатите в бюджетния сектор, много сериозно наливане на пари в икономиката, за което от години говорим — че когато имаме увеличение на паричната маса, това води до инфлационни процеси”, коментира още Каспарян.

По думите му в Бюджет 2026 има заложени огромни разходи за заплати, както и правителствени разходи, което ще рефлектират върху инфлацията и тя ще продължи да се покачва.

„Това е първият бюджет на прага на еврозоната – трябваше да е като по учебник. Той е сигнал за всички инвеститори – настоящи и бъдещи”, каза Агоп Каспарян.

Караиванов: Бюджетът е направен по обратния път – първо разходите, после са натъкмени приходите

Според Васил Караиванов инфлацията в България последните 15 години най-силно се е влияела от вноса, особено при храните и облеклото.  Друга тенденция, която се налюдавала от няколко години е - първо поскъпване на енергийните ресурси, след това - на стоките, а след това - на услугите. „С очакването за по-високите осигуровки и данък „дивидент", не изключвам към края на годината да се повиши инфлацията”, каза Караиванов.

Според Каспарян увеличаването на данък „дивидент” е сигнал отново към чуждестранните инвеститори, които от три години намаляват.  „Това е сигнал, че няма никаква предвидимост спрямо бизнеса. Индиректно се увеличават данъците с много голяма сума”, каза Каспарян.

Според Васил Караиванов повишаването на данък „дивидент“ е една от червените линии, които не е трябвало да се прекрачват.

„В България имаме най-ниския данък „печалба“ и най-ниския данък „дивидент“, а в други държави — например в Италия — има 30% корпоративен данък. Въпросът е, че в тези държави за разходи се приемат много други пера, които в България изобщо не се признават. И така се оказва, че накрая ефективната данъчна ставка в тези държави е 6–7% и е по-ниска от нашите 10%. Така че в някои случаи нашите 10% са повече от техните 30%”, каза Караиванов. Той посочи, че в макроикономическата прогноза, която е към бюджета за следващата година прогнозата за инвестициите е за спад от 1,2%.

„Ако погледнем преките чуждестранни инвестиции, преди две години достигнахме един локален връх за последните 15 години — 4,5 милиарда евро. Само че миналата година спаднахме до 2,5 милиарда. Тази година до към август месец сме на 1,5 милиарда”, каза Васил Караиванов.

Целия разговор гледайте във видеото.