Ще има ли нова подялба на света между "великите сили"

Доналд Тръмп и висшите служители на неговата администрация обявиха операция Absolute Resolve в Каракас и залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро като изключителен военен успех. Според някои експерти обаче акцията е нарушение на международното право и сигнал за по-нататъшно подкопаване на това, което е останало от международния ред, основан на правила, пише The Conversation.

Изкушението пред Белия дом сега е да обяви победа и бързо да премине към други цели, докато светът все още е зашеметен от дързостта при задържането и екстрадицията на действащ чуждестранен лидер. Народът и лидерите на Куба (дългогодишен обект на внимание от страна на държавния секретар на Тръмп - Марко Рубио), Колумбия и Мексико (ключовият маршрут, през който фентанилът попада в САЩ) ще бъдат дълбоко притеснени за бъдещето си.

ООН: Операцията на САЩ във Венецуела подкопава международното право

Гренландците също са обезпокоени, особено в светлината на коментарите на Тръмп от изминалия уикенд, че САЩ „се нуждаят от острова за опазване на националната си сигурност“. Напрежението нарастна и след пост на инфлуенсърката на Maga Кейти Милър, която е съпруга на влиятелния заместник-началник на кабинета на Тръмп - Стивън Милър. Дамата публикува снимка на картата на Гренландия в цветовете на американското знаме.

SOON pic.twitter.com/XU6VmZxph3

— Katie Miller (@KatieMiller) January 3, 2026

Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас изтъкна в публикация липсата на легитимност на Мадуро като президент и изрази загриженост за европейските граждани във Венецуела. Тя допълни, че „принципите на международното право и Уставът на ООН трябва да се спазват“.

Ивайло Калфин: Арестът на Мадуро поставя под въпрос международното право и интересите на САЩ във Венецуела

Последващото съвместно изявление всички държави членки на ЕС, с изключение на Унгария, беше подобно - двусмислено и не осъди изрично нарушаването на международното право от страна на Вашингтон, коментира още The Conversation.

Британският премиер Киър Стармър съсредоточи изявлението си върху факта, че „Обединеното кралство отдавна подкрепя прехода на властта във Венецуела, счита Мадуро за нелегитимен президент и няма да пролее сълзи за края на неговия режим“. Министър-председателят изтъкна още, че необходим „безопасен и мирен преход към легитимно правителство, което отразява волята на венецуелския народ“ и изрази „подкрепа за международното право“.

Германският канцлер Фридрих Мерц направи почти идентични коментари за липсата на легитимност на Мадуро и важността на прехода във Венецуела. Той също така отбеляза, че правната оценка на операцията на САЩ е сложна и Германия „ще отдели време“, за да направи такава.

► Позициите на Москва и Пекин

Въпреки че в Латинска Америка имаше смесица от ентусиазъм и тревога, остро операцията на Вашингтон осъдиха Москва и Пекин. Руският президент Владимир Путин заяви подкрепата си за Мадуро още в началото на кризата преди около месец. В изявление от 3 януари руското външно министерство предложи подкрепа за разрешаване на конфликта „чрез диалог“. В последвали прессъобщения Русия зае по-твърда позиция, настоявайки Вашингтон да „освободи легитимно избрания президент на суверенна държава и неговата съпруга“. Интересно е обаче, че позицията на Москва идва на фона на войната в Украйна.

Китай също изрази загриженост относно операцията на САЩ и я определи като „явно нарушение на международното право“. Говорител на външното министерство призова Вашингтон да „гарантира личната безопасност на Мадуро и съпругата му, да ги освободи незабавно, да спре свалянето на правителството на Венецуела и да разреши проблемите чрез диалог и преговори“.

► Подялба на света

Всичко случващо се напоследък сочи по-нататъшно постепенно преобразуване на интересите на американските, китайските и руските сили – към признаване на техните сфери на влияние, в които могат да правят, каквото си поискат. 

Очакването за подялба на света между Вашингтон, Москва и Пекин обяснява и липсата на възмущение от операцията на Тръмп срещу Венецуела от страна на Европа, коментира още The Conversation. Европа едва ли ще заеме позиция, с която би рискувала да бъде изоставена от Тръмп и "прехвърлена" към сферата на влияние на Путин. Напротив - европейските лидери ще направят всичко възможно, за да "размият" различията със САЩ и ще опитат да се възползват от забележката, която Тръмп направи на пресконференция в събота - че „не е във възторг“ от Путин.

Това, което е важно за Европа, вече не са тънкостите на международните норми. Сега въпросът е да се запази надеждата САЩ и техният президент да защитят Украйна и да възпрат Русия от по-нататъшна агресия.

Амбицията на Тръмп да анексира Гренландия, с нейните големи минерални ресурси, е в съответствие с визията му за абсолютно господство в западното полукълбо. Това възраждане на двувековната доктрина "Монро" (наречена от Тръмп „Донро“) беше очертано в новата стратегия за национална сигурност на САЩ през декември. Въпросната доктрина, датираща от 1823 г., тогава се опитва да защити 13-те американски щата от големите европейски империалистически държави. В своя генезис доктрината е отбранителна и отпада, когато САЩ се превръщат в световна сила. 

Стратегията за национална сигурност на САЩ е насочена към „възстановяване на стабилността в Евразия“ или „намаляване на риска от конфликт между Русия и европейските държави“. Но по-нататъшното дестабилизиране на трансатлантическия съюз чрез заплаха за териториалната цялост на Дания и евентуално изоставяне на Европа и Украйна на имперските планове на Кремъл вероятно ще има обратен ефект.

По същия начин, ако нахлуването на САЩ във Венецуела допълнително насърчи китайските териториални претенции в Южнокитайско море, това едва ли ще постигне целта на Америка, посочена в стратегията за национална сигурност. Тя е предотвратяване на военна конфронтация с най-значимия ѝ геополитически съперник.