„Историческата памет на едно място, на което се е случило нещо насилствено, остава. Завинаги", казва фотографката Хода Ашфар

Кои са жителите на островите Кешм и Ормуз, как живеят и в какво вярват, разказва в свой репортаж CNN.

Салиме е една от героините на фотографката Хода Афшар. На едно от изображенията тя стои в двора си, зад нея виси изпран килим. Дрехите ѝ, в наситени червени, розови и оранжеви шарки, напомнят на богатите на минерали пясъци на иранските острови Кешм и Ормуз, където самата земя сякаш сияе. 

Афшар се връща на южните острови на Иран - Ормуз и Кешм - от 2015 г. насам. Тя снима пейзажа, местните жители и невидимите, почти мистични сили, които оформят живота там - ветровете, за които хората вярват, че са могъщи. Някои ветрове се смятат за безобидни, други — за вредни. Например вятърът, известен като "зар" (zār), според местните може да навлезе в тялото и да причини страдание или болест.

Защо островите край иранските брегове се превърнаха във фокус на войната

В портрета на Афшар маската на Салиме - с нарисувани гъсти вежди и мустак - е част от това вярване. Тя има за цел да измами духовете, като я представи като мъж. Смята се, че жените са по-уязвими към влиянието на "зар".

Видео: Хода Ашфар

Снимката е включена в книгата на Афшар от 2021 г. „Speak the Wind“ („Говори на вятъра“). Тя е една от десетките фотографии, оформени от напрежението между видимото и невидимото, между пейзажа и паметта, както и между човешкото тяло и силите, за които се вярва, че преминават през него.

Около пет години по-късно, на фона на война между САЩ, Израел и Иран, тези острови, разпръснати през Ормузкия проток, са обхванати от напрежение. Военни кораби, продължаваща американска блокада и ирански мини, разпръснати в морето, сега заплашват водите около островите Ормуз и Кешм. А всичко това поставя общонстите, дълго време формирани от търговията и миграцията, в центъра на глобална криза.

Афшар описва островитяните край бреговете на Иран като „едни от най-гостоприемните и весели хора, които познавам“, толкова дълбоко свързани със земята, че дори един ден далеч от нея ги прави „неспокойни и болни“.

Семейството на Афшар все още живее на Кешм. През първата седмица на войната Иран заяви, че американско-израелски удар е поразил инсталация за обезсоляване на острова - жизненоважна артерия в район, който и без това страда от недостиг на вода. Фотографката чува от разстояние силното военно присъствие, бомбардировките, които, както казва неин роднина, „прорязват тялото ти като земетресение“.

В този контекст нейните образи сясаш вече носят нов заряд - на поетични портрети, разгърнати на фона на войната.

Снимка: Мъж почива на дърво, където, според местните поверия, тези, които заспят отдолу, могат да бъдат обсебени, Хода Афшар

Вярванията в региона, свързани с ветровете, имат дълги исторически корени, обяснява тя. В продължение на векове тези острови са били кръстопът на империи, търговски пътища и култури. Ирански, арабски и европейски сили са предявявали претенции към тях. Бреговете им са приемали търговци, войници и мигранти, пътуващи между Източна Африка, арабския и индийския свят. А с тях пристигат езици, обичаи и вярвания. Тази история, предавана чрез устна памет, остава вградена в културната тъкан на островите, казва Хода. Тя обяснява, че много от жителите са от африкански произход, въпреки че тази идентичност често е прикривана или отричана и е оформена от дългогодишни социални йерархии.

Единствените хора, за които се смята, че са способни да преговарят с всеобхватните ветрове, да възстановят равновесието, са шаманите от африкански произход. В ритуалните събирания музиката, тамянът и движението създават пространство, където невидимото става за кратко осезаемо.

За Афшар „Говори на вятъра“ е свързано с проследяване на това как пейзажът, историята и тялото се оформят взаимно. „Виждате как връзката на хората с пейзажа определя как изглеждат“, казва тя. И допълва, че облеклото на жителите на острова е особено повлияно от пейзажа: „Много е очевидна връзката между двете". Тази връзка се простира отвъд материалните проявления. Смята се, че някои дървета на островите приютяват тези ветрове; да спиш под тях означава да рискуваш да бъдеш обладан.

Серията на Афшар е портрет на място, където се натрупва история. И докато нови форми на насилие оформят настоящето, Афшар се връща към мисъл, която е в основата на целия ѝ проект - случилото се с едно място не изчезва просто така.

„Няма да изчезне“, казва тя. „Историческата памет на едно място, на което се е случило нещо насилствено, остава. Завинаги.“

Редактор: Цветина Петрова
Източник: CNN

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking