Почина пионерът в дешифрирането на човешкия геном Крейг Вентър

Крейг Вентър - американският учен генетик и пионер в дешифрирането на човешкия геном, почина на 79-годишна възраст, съобщи на сайта си основаният от него едноименен институт. Вентър е издъхнал в Сан Диего след усложнения при лечение на онкологично заболяване.

Той е един от ключовите специалисти, стоящи в основата на съвременната геномика и развитието на синтетичната биология. Неговите трудове са допринесли за прехода на биологията към мащабен анализ на генетични данни и са ускорили изследванията на човешкия геном. Вентър участва в първите проекти за дешифриране на генома на човека и ръководи изследвания. По-късно неговите научни групи за първи път създадоха синтетична бактериална клетка, функционираща на базата на изкуствено съставен геном.

През 2013 г. Крейг Вентър, наричан още „лошото момче на науката", се огледа за нов свят, който да завладее - Марс. Желанието на учения беше да открие живот на Червената планета и да го върне на Земята с помощта на биологична факс машина.

Снимка: Getty Images

Машината на Вентър, наричана цифров биологичен конвертор или биологичен телепортатор, беше проектирана да създава, подобно на факс, копие на организъм от отдалечено място. Системата първоначално трябваше да бъде използвана за клониране от разстояние на индивидуални гени или вируси, а впоследствие и на едноклетъчни организми като бактерии.

Известният с дръзките си прокламации Крейг Вентър определи биологичния конвертор като следващата си иновация и смяташе, че тя ще бъде полезна на Земята дълго преди да бъде използвана на Марс. Идеята зад новаторското устройство е, че управляващият живота генетичен код може да бъде съхранен в компютър и предаден подобно на всяка друга информация. Вентър заедно с малък екип учени от компанията му и НАСА са тествали част от идеите си в пустинята Мохаве - най-подходящото място на Земята с условия, наподобяващи сухата повърхност на Марс.

През 2014 г. Крейг Вентър, който през 2010 г. създаде първата синтетична форма на живот, си постави нова цел - да търси лек за свързаните със стареенето болести. Вентър обедини усилията си с пионера в областта на изследванията на стволовите клетки д-р Робърт Харири и с основателя на фондацията "Екс прайз" д-р Питър Диамандис за създаването на Human Longevity Inc. Компанията възнамеряваше да използва както геномни, така и стволовоклетъчни терапии в търсене на лечение, което ще позволи на остаряващите хора да запазят възможно най-дълго здравето и функционалността си. 

Снимка: Getty Images

Крейг Вентър и сътрудниците му планираха да използват усъвършенстваната технология, за да картографират 40 000 човешки генома в стремежа към изготвянето на най-голямата глобална база данни на генните вариации при човека. Базата данни трябваше да включва генетични последователности на хора от най-ранна възраст до старост, както здрави, така и болни.

В допълнение към геномните данни компанията планираше да събира и данни за трилиони микроби, съжителстващи с човека - в червата, устната кухина, по кожата и други части на тялото. По-доброто разбиране на човешкия микробиом е ключът към създаването на подобрени пробиотици, както и до усъвършенстването на диагностиката и лекарствата.

Заедно с микробиомните данни, Крейг Вентър и сътрудниците му планираха да събират данни и за метаболома - разнообразните метаболити, биохимикали и мазнини в тялото. Подобни данни са от полза за по-доброто разбиране на учените за циркулиращите химикали, които влияят върху здравето и ефекта на лекарствата.