„Няма живот нито тук, нито там“: Пред какви трудности са изправени иранците в Турция

Садри Хагшенас прекарва дните си, продавайки бюрек - вид вкусна солена баница, в магазин в Истанбул, но мислите ѝ са при дъщеря ѝ в Техеран. Семейството било принудено да я изпрати обратно в Иран, след като се сблъскали с трудности при подновяването на визата ѝ, въпреки опасенията, че нестабилното примирие може скоро да се разпадне.

В продължение на години краткосрочните разрешителни за пребиваване позволяват на десетки хиляди иранци да търсят икономически възможности и да се радват на относителна стабилност в съседна Турция. Но ситуацията е несигурна, а войната я усложнява допълнително, пише "Асошиейтед прес". 

Иранец в България: Нямам връзка със семейството си, живеят до взривени петролни резервоари

„Кълна се, плача всеки ден“, казва Садри, кършейки измъчено ръце зад щанда на сладкарницата. „Няма живот в моята страна, но няма живот и тук. Какво да правя?“, пита тя. 

Дъщеря, изпратена обратно в Иран

Садри и съпругът ѝ се преместват в Турция преди пет години заедно с дъщерите си, които по това време били тийнейджърки. Оттогава живеят в страната с туристически визи, които се подновяват на всеки шест месеца до две години.

Тази година семейството не могло да си позволи адвокат, тъй като съпругът на Садри е без работа заради здравословни проблеми. В резултат пропуснали крайния срок за кандидатстване за нова виза за 20-годишната си дъщеря Асал, която е последна година в гимназия.

По-рано този месец Асал била задържана на контролно-пропускателен пункт и прекарала една нощ при имиграционните. Майка ѝ намерила приятел, който да я отведе обратно в Техеран, вместо да се изправи пред процедура по депортиране, която би могла да усложни възможността ѝ да се върне в Турция. Семейството се надява момичето да може да получи студентска виза.

От режим към свобода: Пътят на един иранец до България и надеждата за промяна в родината му

Садри не успява да разговаря с дъщеря си, откакто тя се е завърнала в Техеран, заради продължителното прекъсване на интернета там.

Много иранци имат временен статут в Турция

След избухването на военния конфликт Турция не е била застрашавана от наплив от бежанци, тъй като повечето иранци потърсили подслон и сигурност в рамките на собствената си страна. Мнозина от тези, които са преминали сухопътната граница между двете държави, са преминавали транзит към други страни, в които имат гражданство или разрешение за пребиваване.

Близо 100 000 иранци вече са живеели в Турция през 2025 г. според данните на Турския статистически институт. Около 89 000 са влезли в страната от началото на войната, докато приблизително 72 000 са напуснали, показва справка на Агенцията на ООН за бежанците.

Някои иранци използвали краткосрочни безвизови престои, за да изчакат края на войната, но възможностите за онези, които искат да останат по-дълго, са малко.

Дом далеч от родината: Иранци избраха България, но мечтаят войната в Иран да доведе до демокрация

Седат Албайрак от Центъра за права на бежанците и мигрантите към Истанбулската адвокатска колегия казва, че получаването на статут на международна закрила може да бъде трудно и системата насърчава иранците вместо това да кандидатстват за краткосрочни разрешителни. „Има хора, които живеят с такива разрешителни повече от 10 години“, твърди той.

Ако войната продължи, повече иранци може да се наложи да се върнат в родината си

Надр Рахим дошъл в Турция преди 11 години заради образованието на децата си. Сега войната може да го принуди да се върне у дома.

Заради трудностите с получаването на разрешение за започване на бизнес или за легална работа в Турция, той се издържал от печалбите на своя магазин за продажба на мотоциклети в Иран. Но от началото на войната няма никакви продажби, а международните санкции, както и прекъсванията на интернета, правят прехвърлянето на средства изключително трудно.

Семейството му разполага с достатъчно пари да остане в Турция още няколко месеца. Децата му са израснали в страната и не могат да четат на фарси или да говорят езика свободно. Той се тревожи как биха се адаптирали към живота в Иран, но казва: „Ако войната продължи, няма да имаме друг избор освен да се върнем“. 

Конфликтът в Близкия изток през погледа на директора на един от най-големите мозъчни тръстове

През това време той прекарва по-голямата част от дните си, преглеждайки телефона си в очакване на новини от родителите си в Техеран или обсъждайки войната с приятели от Иран, докато пушат наргиле.

„Лош живот“ в Турция и Иран

42-годишна иранка пристига в Турция преди осем месеца с надеждата да изкарва пари, за да издържа семейството си. Тя и дъщеря ѝ се записват да учат в университет, за да получат студентски визи. Жената посещава занятия сутрин, за да запази законния си статут, преди да се втурне към работата в сферата на услугите, която си е намерила и чието работно време понякога приключва в 3 часа сутринта.

"Аз и дъщеря ми споделяме стая с още шестима души в женско общежитие", разказва тя, споделяйки житейската си история при условие за анонимност от страх за сигурността си, ако се върне в Иран.

„Наистина обичам Иран. Ако е необходимо, бих отишла дори да го защитавам във война“, казва тя. Но не вижда бъдеще в родината си, докато в Турция едва свързва двата края и успява да изпраща само малки суми на родителите си. „Имам лош живот в Турция, а родителите ми имат лош живот в Иран“, споделя жената. И допълва: „Дойдох в Турция с толкова много надежда — да подкрепя родителите си и да изградя бъдеще. Но сега се чувствам безпомощна и нямам надежда“.

От едно временно убежище към друго

33-годишна архитектка на свободна практика от Техеран заминава за Турция по време на насилственото потушаване на масовите протести в Иран през януари. Планирала е да се върне, след като ситуацията се успокои, но в края на февруари Съединените щати и Израел влизат във война с родината ѝ. 

„Започнах да вярвам, че това е много лоша ситуация - по-лоша, отколкото очаквах“, споделя тя също при условие за запазване на анонимност заради страх от преследване, ако се върне в Иран.

Жената не е успяла да работи за обичайните си клиенти в Иран заради прекъсването на интернета. С наближаването на края на 90-дневния ѝ безвизов престой, младата жена не може да си позволи да кандидатства за по-дълго пребиваване в Турция. Вместо това е решила да замине за Малайзия, където ще получи безплатно настаняване в замяна на изграждане на приюти по време на едномесечния си безвизов престой. Но споделя, че няма план какво ще стане с нея след това. 

ВСИЧКО ЗА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК ЧЕТЕТЕ ТУК