По-вкусна ли е чуждата храна

Ами ако най-вкусната хапка не е тази в собствената ни чиния, а онази, която сме взели от чуждата? Ново изследване предполага, че „забранената“ храна се възприема като значително по-вкусна.

Според експеримент, проведен от специалиста по зависимости към Руската медицинска академия Валентин Скрябин, откраднатата храна има по-добър вкус. Резултатите показват, че между две напълно еднакви порции пържени картофки едната почти винаги се оценява като по-вкусна, ако е взета без разрешение. Удоволствието от вкуса нараства още повече, когато кражбата е свързана с реален риск.

В изследването са участвали 120 възрастни доброволци, които оценявали еднакви порции пържени картофи, получени при четири различни ситуации - от собствената им порция, като подарък, взети без разрешение или в сценарии с различна степен на риск. Резултатите са категорични. „Откраднатите“ картофки последователно били определяни като по-хрупкави, по-солени и просто по-вкусни. Онези, придобити след по-голям риск, били оценени с близо 40% по-високо от останалите, въпреки че били абсолютно идентични.

Хранителни съюзници: Съставките, които улесняват усвояването на полезните вещества

Според Скрябин върху възприемането на вкуса едновременно действат три механизма. Първият е психологическата съпротива - склонността забранените неща да стават по-желани именно защото са забранени. Вторият е физиологичната възбуда. Вземането на нещо, което човек не би трябвало да вземе, ускорява сърдечния ритъм и повишава концентрацията. Това състояние усилва сетивните възприятия – същото количество сол се усеща по-силно, а същата хрупкавост носи по-голямо удовлетворение. Третият фактор е очакването. „Още от детството сме възприели идеята, че откраднатата храна е по-вкусна, а мозъкът е изключително добър в това да открива онова, което очаква да намери“, обяснява Скрябин.

Изследването обаче има съществени ограничения. Участниците са получили указания да „откраднат“ картофките, което превръща нарушението по-скоро в символичен акт.

Нито възрастта, нито полът са оказали влияние върху резултатите. Личностните характеристики на участниците също не са били формално измервани, което прави трудно определянето дали качества като склонността към риск играят роля. Единствено гладът е показал известен ефект. Най-гладните участници демонстрирали по-слабо изразен ефект на „нарушението“, сякаш при силна физиологична потребност контекстът губи част от значението си.

Поради умишлено ограничените условия - само пържени картофи, еднократен експеримент и една лаборатория - изследването не позволява да се заключи дали същият ефект важи и за други храни или за други обекти на желание.

Мотивът за „забранения плод“ обаче присъства в литературата от Библията до „Божествена комедия“ на Данте и подсказва, че ограниченията често засилват желанието в различни сфери - от потребителския избор и достъпа до информация до романтичното привличане.

Въпреки привидната лековатост на изследването, основният му извод изглежда устойчив „Мозъкът приписва по-висока хедонистична стойност на преживявания, които са ограничени или оспорвани“, заключава Валентин Скрябин. Това е любопитно напомняне, че вкусът не зависи само от вкусовите рецептори, а и от контекста, емоциите и понякога... от самото нарушение на правилата.