1000 дни война в Газа

Изминаха 1000 дни, откакто атаката срещу Израел, ръководена от „Хамас“, предизвика войната в Газа. В региона възникнаха и други конфликти, а крехките примирия носят белезите от непрестанните атаки. И израелците, и палестинците са изтощени от напрежението.

Съдбата на над 2 милиона палестинци в Газа, повечето от които са разселени и живеят сред руини, остава неясна. Израелските сили контролираха над половината от територията в рамките на примирието, влязло в сила на 10 октомври, но израелското правителство разшири контрола си и заявява, че целта му е да контролира 70% от територията.

При атаката, ръководена от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. срещу южната част на Израел, загинаха около 1200 души, а 251 бяха взети за заложници. С течение на времето всички заложници или техните останки са били освободени или предадени. Мнозина разказаха за продължително гладуване, физически и психологически тормоз, а в някои случаи и за сексуално насилие.

Снимка: БТА, AP/Ohad Zwigenberg

Според Министерството на здравеопазването на Газа, в резултат на ответните действия на Израел към вторник са загинали общо 73 066 палестинци. Въпреки примирието, малцина могат да влязат или да излязат от Газа. По-нататъшните стъпки по примирието, включително разоръжаването на „Хамас” и огромната задача по възстановяването, са в застой.

„Трябва да се направи още много, за да се възстанови поне привидно нормалността, а ние сме много, много далеч от това“, заяви тази седмица регионалният директор на Международния комитет на Червения кръст Николас фон Аркс.

Какво се случи през тези 1000 дни и какво предстои

⇒ Палестинците продължават да бъдат убивани

Израелските удари значително са намалели, откакто влезе в сила примирието, но продължават почти ежедневно.

Към вторник Министерството на здравеопазването в Газа отчете 1053 загинали палестинци от началото на примирието, включително над 350 жени и деца. През последните дни сред тях бяха тийнейджърка, която отиваше на училище, и майка с едногодишната си дъщеря.

В сряда ООН предупреди, че израелската експанзия в Газа увеличава риска от смърт за цивилните в „райони, където липсва ясно разграничение на терена“.

Снимка: БТА, AP/Abdel Kareem Hana

Министерството на здравеопазването съобщи, че над 3400 души са били ранени от влизането в сила на примирието. Министерството е част от правителството, ръководено от „Хамас“, и поддържа подробна статистика за жертвите, която се счита за надеждна от ООН и независимите експерти. То не предоставя разбивка по цивилни и бойци, но посочва, че жените и децата са приблизително половината от загиналите.

Израелската армия твърди, че нанася удари срещу „Хамас“ и други въоръжени групировки, като често заявява, че те са планирали атаки, и обвинява „Хамас“, че използва цивилни като човешки щитове.

⇒ Създаденият от Тръмп „Съвет за мир“ не е постигнал значителен напредък

Главният дипломат, отговарящ за примирието, Николай Младенов, ясно посочи, че следващите стъпки по прилагането на споразумението, за което посредничи САЩ, са в застой поради трудния въпрос с разоръжаването на „Хамас“.

Това се превърна в сериозен тест за Съвета за мир, създаден и ръководен от американския президент Доналд Тръмп. Създаден с голяма помпозност и милиарди долари международни обещания по-рано тази година с единствена цел възстановяването на Газа след войната, съветът сега почти няма публични изказвания.

Снимка: БТА, AP/Markus Schreiber

Разоръжаването на „Хамас“ би отворило пътя за други стъпки, включително ново управление на Газа и разполагане на международни сили за стабилизация, които да подпомагат усилията за сигурност и възстановяване. Макар „Хамас“ да не е отхвърлил категорично разоръжаването, организацията даде да се разбере, че иска да задържи част от оръжията си и поиска допълнителни отстъпки от Израел.

⇒ Разделен Израел, все още в траур, е изправен пред избори

През последните 1000 дни израелците бяха травмирани от атаката на 7 октомври – най-смъртоносната в историята на Израел – и от другите конфликти, които последваха: срещу подкрепяната от Иран военизирана групировка „Хизбула“ в Ливан, срещу подкрепяните от Иран хути бунтовници в Йемен и срещу самия Иран.

В четвъртък израелците отбелязаха годишнината на няколко места в цялата страна, включително на мястото на музикалния фестивал, където загинаха най-малко 364 души, а 40 бяха взети за заложници. Други хора отбелязаха годишнината в бомбени убежища по пътищата в южната част на страната, където техните близки загинаха, докато се опитваха да избягат от нападението на „Хамас“.

Десетки протестиращи се събраха близо до израелския парламент, като изискваха от правителството да създаде държавна комисия за разследване на атаката, което Нетаняху се опитва да избегне.

Тези конфликти и тяхната цена – включително нарастващият брой на загиналите израелски войници, продължаващите атаки по границата на Израел с Ливан и международните обвинения в геноцид в Газа, които Израел отхвърля – тежат на израелците и на националното настроение, докато Нетаняху се стреми към преизбиране тази есен. Той излъчва увереност, но пред него стои сериозно предизвикателство.

Снимка: БТА, Ronen Zvulun, Pool Photo via AP

Според проучване на Израелския институт за демокрация, публикувано миналия месец, над 60% от израелците смятат, че той не бива да се кандидатира отново. Общественото недоволство е голямо поради пропуските в сигурността преди 7 октомври, липсата на държавна анкетна комисия, която да ги разследва, както и непопулярните освобождавания от военна служба, предоставени на ултраортодоксалните партньори на Нетаняху в правителството.

⇒ Газа е в руини, а хуманитарната помощ все още се сблъсква с пречки

Палестинците в Газа казват, че са на ръба на силите си. Намерили подслон в огромни палаткови лагери с минимални удобства, ако изобщо има такива, или в останките на бомбардирани сгради, те продължават да живеят сред бръмченето на израелските дронове и ежедневната заплаха от удари.

Примирието трябваше да доведе до значителен приток на хуманитарна помощ като лекарства и гориво. Хуманитарните организации и други източници твърдят, че това не се е случило. Всички гранични пунктове в Газа остават строго ограничени, а на моменти са затворени напълно. Миналия месец ООН съобщи, че 17 болници все още не функционират.

„Трудоемките“ израелски одобрения и митнически процедури ограничават доставките на жизненоважни материали, заяви миналия месец шефът на хуманитарната служба на ООН Том Флетчър, като добави, че дори протезите са засегнати от опасения, че могат да имат потенциално „двойно“ предназначение като оръжия.

Снимка: БТА, AP/Jehad Alshrafi

През август миналата година в град Газа беше обявен глад, но експерти по продоволствена сигурност по-късно заявиха, че след примирието е имало „забележими подобрения“. Израелският военен орган, отговарящ за координирането на гражданските въпроси в Газа, COGAT, заяви в сряда, че „количествата храна, които се внасят, далеч надхвърлят хранителните нужди на гражданското население в Газа“.

С разширяването на израелските сили в Газа и обвиненията срещу бойците на „Хамас“ в незаконни екзекуции на палестинци за предполагаемо сътрудничество с Израел или престъпления като грабежи, хората казват, че са стресирани и изтощени.

„Преди войната имахме всичко… А сега просто копнеем за нещо за хапване“, каза Махмуд Ашур, 33-годишен собственик на магазин в Хан Юнис.