Разсекретената история на „Призрачната армия“ започва да излиза наяве чак през 1996 г., разкривайки хитростите на 23rd Headquarters Special Troops

Войници, управляващи танкове и камиони, които всъщност са надуваеми и направени от гума вместо бронирана стомана. Артилерия, която стреля само в съзнанието на противника. Радиостанции, които водят разговори между измислени дивизии. Американски войници, които шумно обсъждат фалшиви планове под въздействието на алкохол в барове, обсадени от нацистки шпиони.

Това не е сюжет от холивудска продукция, макар че голяма част от участващите са актьори, а реалната история на едно от най-секретните американски подразделения през Втората световна война - 23rd Headquarters Special Troops, известно като „Ghost Army“ („Призрачната армия“).

Десетилетия наред техните операции остават военна тайна. Едва през 1996 г. основният документ, описващ дейността им - „Official History of the 23rd Headquarters Special Troops“, е разсекретен от американските власти.

Операция "Гънърсайд": Как Съюзническите сили спряха създаването на атомна бомба от Третия Райх (СНИМКИ)

Докладът е написан през септември 1945 г. от капитан Фред Фокс - офицер от самото подразделение, който не само участва в операциите, но има ключова роля в развитието на т.нар. „Special Effects“ - специалните техники за визуална, звукова и радиозаблуда. Оригиналът днес се съхранява в Националния архив на САЩ в Колидж Парк, Мериленд.

► „Измамата винаги е била част от войната“

Още в началото на официалната история на подразделението авторите обясняват защо военната измама е толкова важна. „Измамата е играла важна роля във военната тактика още от времето, когато човекът за първи път е започнал да воюва“, се посочва в документа.

Американската армия, подобно на всички останали армии, използва този подход в различна степен още от времето на Американската революция. Генерал Джордж Вашингтон полага значителни усилия да заблуди британците преди прочутите си изненадващи атаки при Трентън и Принстън през 1777 г. Но едва 167 години по-късно американската армия създава подразделение, което е специално обучено и оборудвано за провеждане на военни измами. Това подразделение получава името 23rd Headquarters Special Troops - и това е историята на тази част.

По време на Втората световна война - конфликт, белязан от светкавични настъпления, сложни разузнавателни структури и изключително мобилни резерви - мащабната военна измама придобива ново значение. Тя става по-важна от всякога, но същевременно и по-трудна за прилагане, защото е необходимо противникът да бъде ударен силно точно там, където е най-слаб. Естествен резултат от това развитие е нарастващият интерес към камуфлажа, заблуждаващите операции, контраразузнаването и средствата за противодействие на вражеското разузнаване.

Британците винаги са изпитвали особен интерес към военните хитрости и с голям ентусиазъм се насочват към мащабни операции по заблуда. Победата в битката при Ел Аламейн през октомври 1942 г. до голяма степен се дължи на успешен план за прикриване и заблуда. При анализа на тази решаваща битка британският премиер Уинстън Чърчил заявява пред Камарата на общините: „Чрез една забележителна система за камуфлаж беше постигната пълна тактическа изненада в пустинята“.

Американските военни наблюдатели скоро научават за тези британски операции и започват собствени експерименти в тази област. Някои подобни действия са проведени от II американски корпус по време на битката за Тунис. Една от тези операции позволява на 1-ва бронирана дивизия да нанесе удар срещу германците на 80 километра южно от Меджез ел Баб, докато германското военно разузнаване (G-2) смята, че е установило местоположението ѝ на 24 километра западно.

Въпреки тези успехи всички американски операции за заблуда до този момент се ръководят от малки групи офицери с временно сформирани отряди. Това е неорганизирана система. Някои военни анализатори смятат, че използването на измамата може да бъде значително подобрено и разширено чрез създаването на самостоятелно подразделение, предназначено изцяло за тактическа заблуда.

Тази част би могла да служи като център от експерти и да разполага със специално оборудване, включващо различни средства за военни хитрости. Затова Американските сухопътни сили в Европейския театър на военните действия (ETOUSA) отправят искане до Военното министерство за създаването на подобно подразделение и изпращат препоръки за неговата организация, структура и необходимото оборудване.

► Раждането на „Ghost Army“

На 20 януари 1944 г. Военното министерство на САЩ активира 23rd Headquarters Special Troops. Началото е скромно. Командирът полковник Хари Л. Рийдър разполага само с един офицер и 57 войници. Само няколко месеца по-късно подразделението вече е напълно различно. При пристигането си в Европа то наброява 82 офицери и 1023 военнослужещи.

Подразделението започва да събира своите части, преминава ускорено обучение и се подготвя за изпращане зад граница във военния лагер „Форест“ (Camp Forrest), щата Тенеси. До 6 юни 1944 г. - деня на съюзническия десант в Нормандия - първият отряд на подразделението вече е в действие срещу противника. На 23 юни 1945 г. частта вече се отправя обратно към Съединените щати, след като е служила с четири американски армии и е преминала през Англия, Франция, Люксембург, Белгия, Нидерландия и Германия.

Това е необичайна равносметка за толкова млада военна организация с толкова нестандартна мисия. Когато полковник Хари Л. Рийдър пристига в Camp Forrest, огромният военен лагер почти е опустял. Осма пехотна дивизия току-що е напуснала базата, а пристигането на 17-а въздушнодесантна дивизия се очаква едва след месец.

За един опитен военен офицер задачата, свързана с военна заблуда, вероятно изглежда крайно необичайна. Нищо от досегашния му боен опит - нито службата му на мексиканската граница с Националната гвардия на Мериленд, нито времето му във Франция с 1-ва пехотна дивизия, нито окупацията на Германия с 4-та пехотна дивизия, нито обучението и службата му в Панама, Форт Бенинг, Форт Левънуърт или Центъра за подготовка в пустинята (Desert Training Center) - не изглежда да има пряко приложение към тази нова и непозната задача. Въпреки това полковник Рийдър вече е бил запознат с новаторските идеи във военното дело. Той е сред първите американски офицери, посещавали танковото училище „École de Tank“ в Париж, където се запознава с най-новите концепции за използване на бронираните сили. Освен това в продължение на години изучава и преподава във военните академии на САЩ, следейки последните развития в тактиката и бойните операции.

За Рийдър това назначение означава навлизане в напълно нова сфера на военните операции. Вместо да командва танкове и пехота, той трябва да създаде подразделение, което да воюва чрез заблуда, психологически операции, фалшиви позиции, радиоизмама, визуални и звукови ефекти. Това е армия, която трябва да печели битки, като кара врага да вижда сили, които не съществуват. Именно тази необичайна задача превръща 23rd Headquarters Special Troops в едно от най-уникалните подразделения на Втората световна война.

► Как е създадена „Призрачната армия“ - войници, художници и актьори на бойното поле

Зад създаването на 23rd Headquarters Special Troops стоят двама американски офицери, които на пръв поглед изглеждат като напълно несъвместима комбинация. Единият е майор Ралф Ингерсол - известен журналист, писател и човек с репутация на изключително креативна личност. Преди войната той е сред популярните фигури в американската журналистика, а след началото на конфликта постъпва в армията. След служба в Северна Африка се включва в специалните планове на американското военно командване в Лондон, където работи заедно с британците по операции за стратегическа заблуда.

Ингерсол има репутацията на човек, който мисли нестандартно и често предлага идеи, които изглеждат невъзможни. Колегите му го описват като човек, който „може да убеди всекиго във всичко“, ако вярва, че това ще помогне на каузата.

Неговият партньор е полковник Били Харис - пълната противоположност. Завършил Военната академия „Уест Пойнт“, той идва от семейство с дълбоки военни традиции. Баща му и чичо му са генерали, а по-късно и самият той достига това звание. Харис е човекът, който превръща смелите идеи на Ингерсол в реални военни планове.

Двамата офицери се допълват - единият предлага невъзможните на пръв поглед идеи, а другият намира начин те да бъдат реализирани на бойното поле. Вдъхновени от британските операции за заблуда, особено от мащабната операция „Bertram“ в Северна Африка, те убеждават американското командване, че армията се нуждае от специално подразделение, което да използва измамата като самостоятелно оръжие. Така се ражда идеята за „Ghost Army“.

⇒ Армия от илюзии

Официално активираното на 20 януари 1944 г. подразделение събира няколко вече съществуващи части и една новосъздадена структура. Всички те са поставени под командването на полковник Хари Рийдър.

В крайна сметка 23rd Headquarters Special Troops достига численост от около 1100 души, но това не е традиционна бойна част. В нея няма хиляди танкисти или пехотинци, които да атакуват фронтовата линия. Вместо това има художници, инженери, радиоспециалисти, оператори на звук, фотографи, дизайнери и хора с опит в рекламата и театъра. Тяхната задача е една - да създадат убедителна илюзия.

Самият капитан Фред Фокс - авторът на официалната история на подразделението, сравнява работата им с театрална постановка. „Трябва да помним, че играем пред изключително критична и внимателна публика - по радиото, на земята и във въздуха. Всички те трябва да бъдат убедени. Врагът не трябва просто да види измамата. Той трябва да повярва в нея“, изтъква той.

 ⇒ Четирите оръжия на „Ghost Army“

За да изпълни мисията си, 23rd Headquarters Special Troops е разделено на няколко основни компонента, всеки със собствена роля.

Най-голямата част от подразделението е 603rd Engineer Camouflage Battalion. Неговите около 379 военнослужещи отговарят за визуалната измама. Те използват огромен арсенал от надуваеми гумени танкове, камиони, оръдия, самолети и друга техника. На пръв поглед тези макети изглеждат примитивни, но от разстояние - особено от въздуха - могат да заблудят германското разузнаване.

Войниците ги разполагат така, че от самолет или наблюдателен пункт да изглеждат като реални военни формирования. До тях се изграждат фиктивни лагери, прокарват се следи от танкове и се създава впечатление за движение на големи сили. Много от служителите в тази част са художници и специалисти по камуфлаж, привлечени именно заради способността си да създават визуални илюзии.

Втората важна част е Signal Company Special, съставена от около 296 души. Тяхната задача е радиозаблудата. Операторите създават цели фиктивни радиомрежи, които имитират комуникацията на реални американски подразделения. Те изучават начина, по който различните части предават съобщения - скоростта на Морзовия код, специфичните навици на операторите и дори личния стил на отделни военнослужещи. Целта е германското разузнаване да не разбере, че истинската част вече се е преместила, а радиосигналите, които прихваща, идват от измислена армия.

Третият елемент е 3132nd Signal Service Company - специализирана в звуковата измама. Това е една от най-иновативните части на Втората световна война. Военнослужещите използват мощни високоговорители, монтирани върху бронирани машини, за да възпроизвеждат записи на реални бойни действия.

Германците могат да чуят звуци от движение на танкове, строителство, артилерия или придвижване на пехота - дори когато на мястото няма никакви американски войски. Звуците са записани предварително от истински военни части и са обработени така, че да звучат реалистично през нощта, когато противникът разчита най-вече на слуха си.

Докато останалите създават илюзии, 406th Engineer Combat Company има най-традиционната военна роля. Съставена от около 168 души, тя осигурява охрана на останалите части, изгражда позиции и изпълнява инженерни задачи. Понякога войниците използват булдозери, за да оставят следи, които изглеждат като движение на танкови подразделения. Те са единствените в „Ghost Army“, които са подготвени да водят реален бой, ако ситуацията го изисква.

⇒ Първите изпитания - от Нормандия към фронта

След обучението си в САЩ „Ghost Army“ е изпратена в Европа. Първите четирима военнослужещи от подразделението пристигат още в деня на десанта в Нормандия - на 6 юни 1944 г. Те участват в създаването на фалшиви позиции, които трябва да объркат германците в критичните първи дни след нахлуването.

Основната част от подразделението пристига по-късно и започва реалните си операции през лятото на 1944 г. От този момент нататък 1100-те войници на „Призрачната армия“ се превръщат в своеобразен театър на фронта. Те не превземат градове. Не унищожават танкове. Не пробиват германски линии. Тяхното оръжие е убеждението. Те карат противника да види армия, която не съществува.

Най-дръзката свръхсекретна военна операция по време на Втората световна война​

► Операция Брест - първата голяма битка на „Ghost Army“

След пристигането си във Франция „Ghost Army“ бързо получава възможност да докаже дали необичайната им идея може да работи в реални бойни условия. Първият голям тест идва край френския пристанищен град Брест през август 1944 г. 

Операция Брест (20-27 август 1944 г.) е първият случай, в който 23rd Headquarters Special Troops използва едновременно всичките си основни оръжия за заблуда - визуални ефекти, радиоманипулации и звукова измама. Това е и една от малкото мисии, при които подразделението действа директно в зона на тежки бойни действия. 

За войниците от „Призрачната армия“ това вече не е театър на сигурно разстояние от фронта. Те трябва да убедят германците, че срещу тях стоят цели американски подразделения, докато реално разполагат само с няколкостотин души, надуваеми макети и внимателно режисирана илюзия.

Американското командване има стратегическа причина да превземе града - съюзническите армии бързо напредват през Франция и се нуждаят от пристанища, през които да доставят огромните количества оръжие, гориво и провизии, необходими за настъплението.

Германският гарнизон в Брест обаче не възнамерява да се предаде. Около града са разположени части под командването на генерал Херман-Бернхард Рамке, който решава да се съпротивлява до край. Три американски дивизии от VIII корпус - 2-ра, 8-а и 29-а пехотна дивизия - обкръжават града. Именно в тази ситуация командването решава да използва „Ghost Army“, за да увеличи психологическия натиск върху противника. 

⇒ Мисията: създаване на армия, която не съществува

Задачата на 23rd Headquarters Special Troops е амбициозна - да убедят германците, че американските сили около Брест са значително по-големи, отколкото са в действителност. За целта те трябва да пресъздадат две танкови батальона от 6-а бронирана дивизия - подразделение, което вече е било изтеглено от района - както и артилерийски части.

С други думи, „Ghost Army“ трябва да създаде впечатлението, че голяма бронирана сила се подготвя за атака. Това означава десетки надуваеми танкове и превозни средства, фалшиви лагери, радиосъобщения между измислени части, звуци от движение на танкове и имитация на артилерийски позиции. Целта не е просто германците да видят нещо подозрително. Целта е тяхното разузнаване да направи логичния, но напълно грешен извод: американците подготвят голяма бронирана атака. 

Най-сложната част от операцията е поверена на Task Force X под командването на капитан Оскар Сийл. Около 200 военнослужещи трябва да убедят германците, че в района се намира 15-и танков батальон. Войниците разполагат десетки надуваеми танкове, които от близко разстояние изглеждат като очевидни макети, но от въздуха или през бинокъл на голямо разстояние създават убедителна картина. Те изграждат позиции, разполагат техниката, създават следи от движение и дори организират ежедневни дейности, които подсказват присъствие на истинска военна част. Палят огньове, разпъват палатки, оставят униформи и оборудване на видими места и дори прости детайли като това да бъде окачено пране около лагера са част от измамата, защото истинските военни части също оставят подобни следи.

Но най-впечатляващата част идва през нощта. Специалните звукови екипи използват високоговорители, монтирани на бронирани машини, за да възпроизведат записи на танкове, които се придвижват към фронта. Германските наблюдатели чуват двигатели, вериги на танкове, команди на войници и движение на техника. Всичко това създава впечатление, че цял танков батальон пристига на позиция.

Един американски наблюдател описва звуковия ефект като толкова реалистичен, че всеки човек в радиус от няколко километра би повярвал, че пред него има голяма бронирана сила. 

⇒ Германците повярват, но успехът носи и опасност

Измамата започва да работи. Германската артилерия насочва огън към позициите на фалшивите танкове. За войниците от „Ghost Army“ това е доказателство, че операцията е успешна. Противникът е повярвал, но успехът има неочаквани последици.

Заради объркване в координацията истински американски танкове от 709-и танков батальон се оказват в района, който германците вече са започнали да обстрелват. Резултатът е тежък - няколко американски танка са унищожени, а командването на „Ghost Army“ осъзнава, че една успешна измама може да бъде опасна, ако реалните подразделения не са напълно информирани за нея.

За първи път войниците разбират, че тяхната работа не е просто психологическа игра. Тя може директно да промени поведението на противника – и следователно да промени реалното бойно поле.

Докато Task Force X създава фалшива танкова дивизия, друга група получава още по-необичайна задача. Task Force Y трябва да убеди германците, че американска артилерийска част се намира на определена позиция.

Вместо истински оръдия, войниците използват специални устройства, които симулират светкавиците от изстрели. Когато американската артилерия започва реална стрелба, фалшивите позиции също „отговарят“. От германска гледна точка това изглежда като още една американска батарея. Идеята е германските контрабатарейни оръдия да насочат огъня си към измислената цел, вместо към истинските американски артилерийски позиции.

Операцията не постига основната си цел - германският командир Рамке не се предава и градът продължава да се съпротивлява още седмици, но за 23rd Headquarters Special Troops операцията се превръща в огромен успех.

Това е първият път, когато всички инструменти на „Ghost Army“ работят заедно: визуална измама, звукова заблуда, фалшиви радиокомуникации и психологическо въздействие.

Брест показва, че малка група войници може да създаде илюзия за цяла армия, но операцията показва и друго - измамата изисква абсолютна координация. Една грешна информация може да изложи на риск не само плана, но и живота на реални войници.

► Операция „Бетембург“ - армия от 500 души, която се представя за 8000

След първите успешни мисии „Ghost Army“ получава една от най-важните си задачи - операция „Бетембург“, проведена между 15 и 22 септември 1944 г. в Люксембург. Това се превръща в най-дългата операция на подразделението до този момент и в първата, при която всички методи за заблуда са използвани едновременно и координирано.

Американското командване възлага на 23rd Headquarters Special Troops да прикрие слабостта на фронта между крепостния град Мец и град Люксембург. Там американските сили са недостатъчни, а германските войски могат да се възползват от това. Задачата на подразделението е да убеди германското разузнаване, че в района е пристигнала 6-а американска бронирана дивизия, която всъщност се намира на друго място.

За изпълнението на операцията са използвани около 500 военнослужещи, които трябва да създадат илюзия за присъствието на близо 8000 американски войници.

Един любопитен случай по време на операцията показва колко убедителна е измамата. Американски полковник, който не е бил информиран за мисията, чува звуците от „движещите се танкове“ и е убеден, че в района действително пристига бронирана колона. Едва след обяснение разбира, че всичко е дело на високоговорителите на „Ghost Army“.

Според полковник Клифърд Симънсън именно операция „Бетембург“ е моментът, в който подразделението започва да действа като напълно завършена машина за военна заблуда. Успешното прикриване на слабия участък от фронта позволява на американското командване да задържи германските сили далеч от реалните си намерения и да продължи настъплението към Германия.

► Операция „Виерсен“ - най-голямата измама на „Ghost Army“, която помага на американската армия да премине Рейн

Ако операция „Брест“ е първият голям боен тест за „Ghost Army“, то операция „Виерсен“ през март 1945 г. се превръща в нейния абсолютен връх. Това е най-мащабната и най-сложната заблуждаваща операция на 23rd Headquarters Special Troops по време на Втората световна война.

Този път задачата не е просто да бъде заблуден противникът за местоположението на няколко батальона. „Призрачната армия“ трябва да създаде илюзията за присъствието на цели две американски дивизии - около 40 000 военнослужещи - с помощта на едва 1100 души.

Целта е германското командване да повярва, че американската 9-а армия ще форсира река Рейн на различно място от действителното, като по този начин бъде отклонено вниманието от истинския район на настъпление.

Рейн е последната голяма естествена преграда пред съюзническите войски по пътя към сърцето на Германия. След тежките сражения на Западния фронт през 1944 г. и началото на 1945 г. преминаването на реката е стратегически момент, който може да ускори края на войната.

Американското командване разбира, че германците ще наблюдават внимателно всяко движение край Рейн и ще се опитат да нанесат максимални щети при евентуален десант. Затова 9-а армия решава да използва измама, за да прикрие реалните си намерения.

Тук идва ролята на 23rd Headquarters Special Troops. В операция „Виерсен“ войниците на „Ghost Army“ получават задача да представят измислената концентрация на две големи американски формирования - 30-а и 79-а пехотна дивизия.

За да изглежда, че в района се подготвя мащабна атака, подразделението използва целия си арсенал от средства за заблуда: над 600 надуваеми танка, камиони, артилерийски оръдия и самолети, които от разстояние изглеждат като реална военна техника, мощни звукови системи, които възпроизвеждат шумове от движение на танкови и пехотни части, фалшиви радиомрежи, които имитират комуникацията между реални американски подразделения, визуални постановки, включително изграждане на фалшиви командни пунктове, складове и лагери.

Войниците буквално играят ролята на цели армии. Както пише в официалната история на подразделението, тяхната мисия е да убедят „изключително критичната и внимателна публика“ - вражеските радиоразузнавателни служби, наземните наблюдатели и самолетите-разузнавачи.

„Призрачната армия“ се превръща в своеобразна театрална трупа на бойното поле, но сцената е истинска война, а грешките могат да струват човешки животи.

Операцията започва през втората половина на март 1945 г. в района около град Виерсен (Viersen) в Западна Германия.

Докато истинските части на 9-а армия се подготвят за преминаването на Рейн при град Райнберг, войниците от 23rd Headquarters Special Troops създават фалшива концентрация на сили северно от реалния район.

Там те разполагат десетки надуваеми танкове и камиони, които от въздуха изглеждат като истински бронирани подразделения. През нощта звуковите екипи започват своята работа. От специално оборудвани полугъсенични машини се излъчват записи на двигатели на танкове, движение на колони, строителни дейности, артилерийски огън и разговори на войници.

Целта е германските разузнавателни служби да стигнат до извода, че американците прехвърлят огромни сили към този сектор. В същото време радиоспециалистите създават измислен комуникационен хаос - стотици съобщения между несъществуващи части, които имитират поведението на реална армия.

Това е изключително сложна психологическа операция. Германците не трябва просто да видят фалшивите сили. Те трябва да получат достатъчно доказателства, за да повярват, че това, което виждат, е истинско.

За операцията 1100 военнослужещи от 23rd Headquarters Special Troops успяват да създадат впечатление за присъствието на около 40 000 американски войници. Това означава, че всеки човек от подразделението трябва да изпълнява ролята на десетки военнослужещи.

Един ден войник може да бъде оператор на радиоизмама, а на следващия да управлява камион с високоговорители или да разполага надуваем танк. Някои войници дори носят отличителни знаци на други американски части, за да подсилят заблудата. Ако германски агенти или разузнавачи наблюдават района, те трябва да останат с впечатлението, че пред тях стоят части с много по-голям състав.

Тази практика вече е използвана и при предишни операции - войниците на „Ghost Army“ често се представят за други подразделения, използвайки фалшиви обозначения върху униформите и техниката. Често войници и актьори с американски униформи са се събирали вечер в барове, в които има сведения, че има германски шпиони, употребявали са голямо количество алкохол, след което на висок глас са обсъждали фалшиви планове за действията на американската армия.

В крайна сметка операцията постига основната си цел. Германското командване е убедено, че голяма част от американските сили се намират в района на заблуждаващата операция и очаква атака именно там. Това позволява на 9-а армия да извърши реалното преминаване на Рейн с по-малък риск.

Военното разузнаване на американската 79-а пехотна дивизия по-късно отбелязва, че операцията „материално е подпомогнала заблуждаването на противника относно реалното разположение и намеренията на армията“. Командването на 9-а армия награждава подразделението за приноса му към успешната операция.

Oперация „Мляно месо“: Невероятният заговор, който измами Хитлер (СНИМКИ)

Операция „Виерсен“ се превръща в кулминацията на всичко, което 23rd Headquarters Special Troops усъвършенства в продължение на месеци. От първите експерименти с надуваеми танкове и фалшиви радиосъобщения до мащабна измама, която заблуждава германската армия за движението на десетки хиляди войници.

След края на войната анализ на американската армия оценява значението на подразделението с изключително силни думи: „Рядко, ако изобщо някога, е имало група от толкова малко хора, която да е оказала толкова голямо влияние върху изхода на една голяма военна кампания“.

► Краят на една тайна - защо историята на Ghost Army остава скрита повече от 50 години

За разлика от повечето героични истории от Втората световна война, тази на „Призрачната армия“ не е разказвана веднага след края на конфликта. Докато имената на генералите, танковите дивизии и големите сражения остават в учебниците, войниците от 23rd Headquarters Special Troops се прибират у дома с една необичайна заповед – да мълчат.

Причината е проста: най-голямото оръжие на подразделението е било тайната.

В продължение на десетилетия американската армия запазва в секретност информацията за операциите на Ghost Army. Ако противникът разбере как са били извършвани тези мисии, техниките за военна заблуда биха могли да бъдат използвани от бъдещи врагове срещу американските сили. Затова след края на войната членовете на подразделението не могат да разказват публично за своите действия. Те не могат да публикуват книги, да дават интервюта или да споделят подробности за операциите, в които са участвали.

Много от тях се връщат към цивилния живот и никога не получават широко обществено признание за ролята си във войната. Но сред тях има и хора, които пренасят военния си опит в изкуството, дизайна, рекламата и киното. Това не е случайност - голяма част от войниците в Ghost Army са били избрани именно заради творческите си умения.

Подразделението включва художници, архитекти, фотографи, инженери, актьори, илюстратори и специалисти по комуникации. Сред тях са бъдещи известни творци като модния дизайнер Бил Блас, художниците Елсуърт Кели и Артър Сингър. Тяхната способност да създават илюзии на бойното поле по-късно намира отражение в мирната им работа - в света на дизайна, рекламата и визуалните изкуства.

Едва през 1996 г. американските власти официално разсекретяват основните документи за дейността на 23rd Headquarters Special Troops. Тогава постепенно става ясно, че зад странните истории за надуваеми танкове и фалшиви радиосъобщения стои една от най-успешните операции за военна измама през XX век.

Разсекретените материали показват мащаба на постигнатото:

♦ около 1100 войници успяват да убедят германското командване, че срещу тях стоят десетки хиляди американски военнослужещи

♦ подразделението провежда над 20 операции за заблуда във Франция, Белгия, Люксембург и Германия;

♦ използвайки макети, звук, радиоизмама и психологически операции, Ghost Army създава впечатление за цели дивизии, които никога не са съществували.

Американски военен анализ след войната оценява значението на подразделението с изключително силни думи: „Рядко, ако изобщо някога, е имало група от толкова малко хора, която да е оказала толкова голямо влияние върху изхода на голяма военна кампания“.

Кой е военният магьосник, успял да измами германската армия през Втората световна война (СНИМКИ)

Въпреки огромния си принос, войниците от Ghost Army трябва да чакат десетилетия, за да получат официално признание. Една от причините е, че техните успехи са трудно измерими. Те не превземат градове, не унищожават танкови армии и не записват големи победи на картата. Тяхното оръжие е невидимо - заблудата.

През XXI век обаче интересът към тяхната история се възражда. Документални филми, книги и исторически изследвания започват да разказват за ролята им във войната. През 2022 г. американският Конгрес приема закон за връчване на Congressional Gold Medal на 23rd Headquarters Special Troops и 3133rd Signal Service Company - признание за уникалния им принос по време на Втората световна война.

Отличието е официално връчено през 2024 г. на церемония във Вашингтон.

Историята на Ghost Army остава една от най-необичайните страници във военната история. Тези войници не са изпратени да унищожават врага с огнева мощ. Тяхната задача е да го накарат да повярва в една измислена реалност.

Те създават армии от гума, артилерия от звук и дивизии от радиосигнали. Те водят война не само срещу германската армия, а срещу човешкото възприятие – срещу това, което противникът вижда, чува и очаква.

Във война, в която милиони хора загиват от оръжия и бомбардировки, тези 1100 души доказват, че понякога най-ефективният начин да победиш врага е да го накараш да се сражава с армия, която никога не е съществувала.

Трима войници от „Ghost Army“ загиват, а десетки са ранени по време на изпълнението на тези мисии. Но тяхната най-голяма победа остава невидима - армията, която те създават, никога не съществува физически. Тя съществува само в съзнанието на противника. И именно това превръща „Ghost Army“ в едно от най-необикновените подразделения в историята на войната.

Редактор: Иван Иванов
Източник: Congress of USA, Ghost Army Legacy Project

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking