Снимка: Стопкадър, NOVA
Как някогашното ориенталско селище се превръща в столица
Град, затънал в кал - без улично осветление, без достатъчно питейна вода и канализация - това е София преди едва стотина години. Как обаче някогашното ориенталско селище се превръща в столица? Защо до Втората световна война вече го наричат „Малката Виена”? И какви тайни крие днес стара София? Ани Салич и операторите Росен Илиев и Кирил Тасев разказват в „Темата на NOVA”.
Към 1879 г. София е осеяна с тесни, криви сокаци, паянтови кирпичени къщи и прасета, които необезпокоявано се калят в локвите на днешния площад „Македония“. Четем го в юбилейната книга, издадена от Софийската община по времето на кмета Владимир Вазов.
С наследницата на няколко поколения софиянци, журналистката и писателка Магдалена Гигова, се пренасяме назад в годините, когато нейните предци били неразделна част от обществения елит на новата столица.
„Непознатата столица“ в „Темата на NOVA”
"Представете си - идва млад княз, който израснал в двореца „Хайлигенберг“, Югенхайм, и пише на сестра си Мари: „Това, че в спалнята ми квакат жаби, не е проблем. Но понеже от тавана падна едно парче и щеше да убие кучето, затова смятам, че трябва да направя ремонт. Той всъщност живее в стария турски конак. Това е само централното стълбище на Националната галерия", разказва тя.
"Батенберг прави първия бал. Всеки идва с каквото има и както си представя, че се ходи на бал. Но абсолютно всички си оставят галошите отпред пред двореца, защото София е толкова кална. След това започва да се развива баловият живот", допълва тя.
"Другото, което се случва, е ангажирането на специалисти в най-важните сфери на администрацията и общественото управление отвън. Най-вече това са чехи - инженери и архитекти, италиански художници", казва доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".
През 1881 г. общината наема италианския инженер Ликурго Амадей. Той съставя първия регулационен план на София. Амадей подхожда безмилостно - върху старата, крива мрежа от сокаци начертава прави, широки булеварди с ортогонална структура по модела на Париж.
Въпреки съпротивата на местните, чуждестранните архитекти - чехи, австрийци, немци, италианци - пренасят до нас Виенския сецесион, необарока и неокласицизма.
Истинската революция настъпва на 1 ноември 1900 г., когато градът официално светва с първото си електрическо улично осветление, захранвано от новопостроената ВЕЦ „Панчарево“.
Очаквайте „Непознатата столица” в „Темата на NOVA” - веднага след централните новини.
Редактор: Ивета КостадиноваПоследвайте ни