Преди 177 години българите са се учили да пишат върху пясък
Преди два века българите се учили да пишат върху пясък. Случвало се учителят да е по-малък от учениците, а бележките за поведение възпитаниците трябвало да носят окачени на врата си. Това всъщност са само щрихи от обучението в първото българско взаимно училище в Габрово.
Отправяме поглед към него в деня на 165-та годишнината от смъртта на създателя му и един от най-големите благодетели на българското образование - Васил Априлов.
Търговецът, владеещ девет езика, поискал да се учи български по взаимната метода. Заделял по две хиляди гроша годишно за изграждането на Габровското училище. И така през януари 1835 г. то отворило врати.
„Самият негов завет е: „И открай света да дайдат, нека учат”. В класната стая са събирали до 200 ученици. Учели се да пишат на пясък, после с калем върху дъска и накрая с мастило. По-напредналите преподавали на начинаещите различни науки под ръководството на учителя. В края на деня им раздавали кавалерии – бели и черни табели с надписи като „прилежен” или „непочтителен”, разказва екскурзоводът Любка Тинчева.
„Ако напишат съчинение или преведат някой научен труд на български език, на тях ще им бъдат опростени 2/3, а ако дойдат в Габрово и останат да учителстват 10 години или пък учителстват в България, но в друго населено място 15 години, тогава ще бъде опростена цялата сума”, разказва още Тинчева.
Априлов умира в Галац, Румъния. Останките му са пренесени в Габрово и положени в в двора на Априловксата гимназия, в чиято сграда е Музеят на образованието. Тук може да се видят първият български глобус, оборудването на пъривя у нас кабинет по физика, буквари, печати звънци, както и дядото на 3D анимацията – стереоскопа.
