Връщайки се у дома, той заварил дългове за ток и вода, които не може да плати

Не е въпросът в затвора да попаднеш на хора и да станеш човек. По-важното е, излизайки навън, да срещнеш хора, които да те оставят да бъдеш човек. Така мисли бившият вече затворник Цветан Василев от Враца.

 

Човекът близо от месец се бори, за да не влезе пак зад решетките. Той има право на еднократна социална помощ за ресоциализация в обществото, но тя се бави и той няма дори вода и храна.  


4-5 дни само сънувам затвора. Просто не мога да се осъзная, че съм на свобода. Там е нещо вътре... Не пожелавам на никой да влиза”, казва Василев.


50-годишният мъж работил дълги години в чужбина и живеел добре. Връщайки се обаче, не намерил работно място. Опитал на частно и като не му платили, взел една дрелка.


Осъдили го за присвояване. Вместо 1 година, лежал 9 месеца. Освободили го предсрочно за добро поведение, но се оказва, че и това не го оневинява в очите на хората. По думите му в очите на хората вече си категоризиран.


Връщайки се у дома, той заварил дългове за ток и вода. Не може да ги плати, защото все още не е получил никакви социални плащания. Така вече три седмици обикаля дружествата.


Трябва му служебна бележка, която изискват „Социални грижи” и въз основа на бележката да се изчисли каква сума дължи на ВиК и на енергото. На тази база ще се прецени и размерът на еднократната помощ.


Парадоксът е, че трябва да занесе в социалната служба удостоверение от ВиК с размера на дължимото, но за да го вземе, трябва да плати на водоснабдителното дружество такса. В омагьосания кръг се притеснява само от едно - животът да не го върне обратно зад решетките.


„Нещата се бавят. Без вода съм. Не искам да пипам пломбите, защото знам после какво ме чака. Да се върна пак в затвора”, обяснява притеснен Цветан Василев. Затова той си носи вода от реката и разчита на добри съседи да му помагат с храна.

Въпреки трудната си съдба обаче, той не е озлобен към никого и държи националния флаг над леглото си.


Цветан ще трябва получи социалната помощ до седмица–две, т.е. близо месец след излизането от затвора. Дотогава ще продължи да си търси работа и ще се надява жаждата за свобода да се окаже по-силна от глада.


Повече по темата гледайте във видеото.


Репортер: Румяна Попова