В монтанското село Горно Церовене работа няма, а пенсиите не стигат дори и за хляб
Монтанското село Горно Церовене е едно от многото в България, където животът отдавна се е превърнал в мизерно съществуване на малкото хора, останали там. Работа няма, а пенсиите не стигат и за хляб. Дори някои вещи от всекидневния бит, тук са се превърнали в лукс.
„Имаме си пералня, хладилник. Лукс си е за нас”, разказва Венета Кръстева.
Така ни посрещна Венета, майката на 30-годишния Славей. Той си живее на село и в момента прави ремонт на бащината си къща. Младият мъж ни разказва, че работа трудно се намира, а когато има или е сезонна, или не е добре платена. Така с около 500 лева на месец той издържа себе си и своята майка.
Славей и неговата майка нямат автомобил, защото го смятат за поредния разход. За превоз и работа разчитат на коня Пери и каруцата.
Трудно се справя и тяхната 80-годишна съседка - баба Ценка. Намираме я да събира окастрените клонки от дръвчетата по улицата. С непотребните никому съчки смята да си помогне за отоплението през зимата, защото пари за дърва от пенсията все не остават.
Славей смята да напусне България.
„Тук съм, за да помагам на майка ми, иначе бих се върнал пак в чужбина. Работил съм в Чехия”, заявява Славей.
На тези, за които Чехия е далеч и им е късно да емигрират, остава само раздумката на пейката, докато чакат козите да се върнат от паша. А шегите между тях още ги крепят и им дават надежда и кураж за следващия ден.
