Издръжка получават и партиите, които не са парламентарно представени, но са с над 1% доверие на изборите

Освен разпределението на силите във властта, след изборите още една тема предизвика редица обществени коментари – субсидиите на партиите. Всяка година от държавния бюджет се отделят десетки милиони за издръжка на партиите, които са получили над 1% от гласовете на изборите – независимо дали влизат в парламента или не. 


Колко плащаме на партиите и има ли смисъл от тази наша инвестиция?


Всеки глас носи по 12 лева на партията, за която е пуснат. Общо тази година ще дадем на партиите - 37 971 612 лева. Добра ли е инвестицията ни?  


Според икономиста Калоян Стайков не е рентабилно за населението да финансира по този начин партиите. 


„Това, което виждаме е, че държавата прави някаква инвестиция, след това не прави ревизия дали тя е рентабилна и продължава да налива пари”, коментира специалистът.


Партиите в парламента ще вземат общо 32 милиона лева тази година. Шестте партии, които не влизат в парламента, но са получили повече от 1% гласове – ще получат близо 6 милиона. 


За какво се харчат тези пари? 


„Субсидията отива за разходите за офис, персонал и обикаляне. Тя е необходима”, обясни Димитър Делчев от „Движение България на гражданите”.


Според Веселин Методиев от ДСБ „целта безспорно е да се даде шанс на тези партии, които имат около 100 000 гласа, да могат на следващите избори да опитат да защитят своите идеи”.


Според икономисти обаче така държавата сключва неизгодна сделка за нещо, което не носи краен продукт.  


„Това е една от сериозните причини да не виждаме коалиции, защото те не искат да променят нещо реално, а само да получат 1% и субсидия – да, защото за коалициите е 4% бариерата, за да получат пари – ако се коалират на практика остават без субсидията”, разясни Калоян Стойков. 


Тъй като държавни пари няма да получават само коалициите с под 4% от вота, ДСБ за първи път остава без държавна издръжка. 


Според икономиста Калоян Стойков има вариант да инвестираме парите си в партиите по-изгодно, като например се преосмисли за какъв процент се дават тези субсидии. „Например да не е 1%, а да е по-висок”, обяснява експертът. 


„Ако искаме да си монополизираме и картелизираме партийното пространство, искаме да останат две партии, които да победят, тогава е резонно да вдигнем до 4% държавната субсидия”, коментира предложението Димитър Делчев.


Не така вижда нещата обаче Веселин Методиев.


„Една и съща партия като 2-3 пъти е попаднала в тази ситуация, може би не трябва да получава субсидия, защото тя явно е изчерпала възможностите си и не печели доверие”, обясни представителят на ДСБ.


Повече подробности по темата ще намерите във видеото.