Снимка: БГНЕС
С вятъра тази година се борят 150 виртуози в летенето от 39 държави
Цяла седмица вече планинското градче Сопот е домакин на 13-тия световен шампионат по парапланеризъм. С вятъра тази година се борят 150 виртуози в летенето от 39 държави.
В столицата на ветровете Сопот тези дни господари са гравитацията и въздушните течения. Малкото градче вече е спечелило своята слава сред най-добрите в този спорт. Популярност, равностойна с тази на френския курорт Шамони, където през 1974 година полита първият парапланер.
Изкачваме се на 1374 метра надморска височина. Едно от основните предимства на базата в Сопот е този лифт. Въжената линия е най-дългата на Балканския полуостров.
Докато делтапланерите имат твърда конструкция, парапланерът се събира в раница и се разпъва за минути. Всеки от 150-те състезатели е наясно, че и най-малкият пропуск може да се окаже фатален на няколко километра височина. Затова един от най-добрите в света – бразилецът Франк Браун – внимателно прави последен оглед на крилото и седалката.
При състезания като това небето буквално се изпълва с цветни крила. Задачата е да се прелети маршрут с няколко опорни точки. Минути преди старта всеки планерист настройва своите уреди за навигация.
За начинаещи полетът е тандемен – тоест с инструктор, който управлява летателното средство. Независимо от това, когато си в плен на въздушните течения, важат законите на аеродинамиката. Това, което всеки тук търси, са топлите въздушни маси, наречени термики. Когато Слънцето огрее земята, балон топъл въздух се издига нагоре и подхваща лекия парапланер. Ориентир могат да бъдат птиците и облаците. Така можем да се изкачим и да се реем на височина от няколко хиляди метра. А човекът, който най-добре познава капризите на времето и техниката на тяхното овладяване е американецът Денис Пейгън.
Летенето с парапланер е сравнително достъпен спорт. В страната работят десетки клубове, в които всеки може да получи необходимата подготовка. Екипировката е лека и цената и започва от около 2-3 хиляди лева. Безценно в това занимание е чувството да видиш света отгоре и да вземеш за няколко часа това, което птиците имат като даденост, а ние хората не.
