Независимо дали стари или нови, приказките винаги ще има

От векове насам много истории започват с „имало едно време”, а някои от участниците в тях са смели юнаци, красиви моми и различни по характер животни. Дали, обаче, са се променили приказките в днешно време?


За да си отговорим на въпроса кой и как пише новите приказки, тръгваме от там, където те се съхраняват - библиотеката. Там се запознаваме с Ирина Коларска.


„Аз съм малко скептична над думата „новите”. Може би те са само едно забравено старо или по нов начин изложени познати сюжети. Наистина не мисля, че толкова нови неща можем да намерим, по-скоро можем да преоткриваме”, обяснява доц. Ирина Коларкса от Института за етнология и фолклористика.


Макар и често, когато чуем „приказка”, да си представяме баба и внучета около нея, това далеч не означава, че историите се разказват само на деца.


„Често обаче приказките са разказвани не за да усмирят малките непослушни деца, а от възрастни за възрастни по време на седенките”, допълва още доц. Коларска.


По подобен начин се случват нещата и днес. Проектът „пощенска кутия за приказки” дава възможност на всеки да изпрати свой текст, а избраните се четат пред публика от известни личности.


Организаторката на инициативата сподели кои са нейните любими приказни герои. Оказа се, че това е „Алиса в страната на чудесата”.


И така - независимо дали стари или нови, приказките винаги ще се създават от нас за нас.