Играта на мехурчетата и характерният пукот на тапата правят тържествен всеки момент
Векове наред шампанското е неразделна част от всеки празник. Играта на мехурчетата и характерният пукот на тапата правят тържествен всеки момент.
Между дебелите стени на тази изба се пазят тайните на едни от най-старите пенливи вина у нас. Преди 40 години обаче французите забраняват на етикета им да пише „Шампанско”.
„Нашето правителството, нашите винари са взели под внимание този факт и така на етикета фигурира наименованието „Естествено пенливо вино”, обясни технологът Венцислав Балкански.
Именно от манастирските лозя на френската област Шампан пенливата течност поема своя път към света. Първоначално монасите я приготвяли като вина за причастие – най-често от сортовете Шардоне, Пино мюние и Пино ноар.
Всяка една от бутилките престоява от една до три години в хоризонтално положение, за да може в нея да протече вторичната ферментация.
„Преди да стане шампанско, това е било дяволска напитка, защото вторичната ферментация е гърмяла бъчвите, а още не са били намерени бутилки, които да издържат при такова високо налягане”, обясни технологът Наум Симов.
След вторичната ферментация бутилките се подреждат на стелажи под ъгъл от 45 градуса. На определено време се завъртат, така че утайката вътре да падне върху тапите, а след това гърлото на бутилките се охлажда.
„Тапата се отваря и се изхвърля минимална част от съдържанието на бутилката, заедно с тапата. В зависимост от вкусовете се добавя захарен сироп, затваря се с коркови тапи и имаме готово шампанско”, обясни Наум Симов.
Характерният пукот се постига от лекия наклон на бутилката и при температура от 6 до 8 градуса.
Повече по темата гледайте във видеото!
