Снимка: Тhinkstock
Другата причина е, че са слабо информирани
145 000 са двойките у нас, които имат репродуктивни проблеми. Около 20% от тях се нуждаят от донор или на яйцеклетки, или на сперматозоиди. „От опита, който имам, нуждаещите се са много повече от тези 20%, като това са предимно жени над 40-годишна възраст”, каза за NovaNews.bg д-р Лилия Димитрова, която е специалист по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина.
Но има ли хора, които се съгласяват да дарят генетичен материал? „Жените, които са склонни да дарят яйцеклетки, са единици”, заяви експертът.
Жените, които са склонни да дарят яйцеклетки, са единици
Причините за това са две. От една страна това е, че донорството на репродуктивни клетки у нас е безвъзмездно. Това означава, че по нашето законодателство комерсиализацията е забранена и се забранява материална облага на донорите. Единственото, което е разрешено, е да им се „възстановят направени разходи в разумни размери, свързани само с акта на даряване - за транспорт, за причиняване на временна нетрудоспособност, на болка, дискомфорт и други”.
„Ако донорството по някакъв начин се заплаща, то тогава би могло да има повече желаещи”, смята д-р Димитрова.
От друга страна обществото е слабо информирано за същността на процедурите по даряване на репродуктивни клетки. „Даряването на яйцеклетки е свързано с хормонална стимулация, ултразвукови прегледи, изследване нива на хормони. Фоликуларната пункция, която се извършва под упойка, по принцип е стандартна интервенция, като при нея съществува макар и минимален риск. Обществото ни е консервативно в тази насока”, допълни още експертът.
Според д-р Димиторва причините жените трудно да се съгласяват да дарят генетичен материал са това, че има ограничение в годините и трябва да са родили поне едно дете.
В центъра, в който работи д-р Димиторва, не работят с донорски яйцеклетки, използват само донорски сперматозоиди. Освен донори на сперматозоиди от България, могат да се използват и донори от чужди легализирани банки. „Мъжете също трудно се съгласяват да станат донори. И там проблемът е много голям”, заяви специалистът.
Броят на двойките с репродуктивни проблеми непрекъснато се увеличава заради стрес, лоша храна, напрежение, работа, негативно влияние на околната среда. По думите й обаче жените вече се решават да станат майки на един доста по-късен етап – след 30-годишна възраст. „След 35 години репродуктивният потенциал на жената намалява, а след 40 години драстично се понижава. Вероятността за забременяване, дори след ин витро процедура, след тази възраст е доста малка”, коментира специалистът и добави, че реализирането на бременност зависи най-вече от възрастта на жената.
Какво разрешава и какво не законът в България?
Оказва се, че законът в България е доста либерален и е синхронизиран с европейското законодателство.
Жените вече се решават да станат майки на един доста по-късен етап – след 30-годишна възраст
Донори на сперматозоиди могат да бъдат пълнолетни мъже, които не страдат от наследствени заболявания, не са поставени под запрещение, отговарят на специфични критерии и са дали писмено информирано съгласие, като задължително условие е да имат нормални показатели на параметрите на спермограмата и добри показатели след процедура по размразяване на сперматозоидите. Информация за здравословното състояние и медицинската история на донора се събира чрез попълването на въпросник и интервю. На кандидатите за донори се извършват изследвания за хепатит В, С, сифилис, СПИН и други.
Информацията за самоличността на донора е служебна тайна. Тя се съхранява за срок от 30 години в лечебното заведение и не може да бъде разгласявана.
Реципиентите могат да получат информация само за възрастта, кръвната група, външните белези, образование и интереси на дарителя.
Ползването на донор за сперматозоиди се преустановява след реализирането на пет доносени бременности от донора, като се включват и собствените деца или след 20 цикъла инсеминации, при положение, че не е известно колко бременности са получени от конкретния донор.
Много от тези изисквания важат и за донорите на яйцеклетки. Задължително условие е да имат поне едно живородено дете. Тук обаче има родствено и неродствено даряване. Неродствените дарители са анонимни. Жените трябва да бъдат на възраст между 18 и 34 години. При родственото даряване (сестра или братовчедка) възрастта трябва да е между 18 и 38 години.
При донорите на яйцеклетки има няколко особености, а именно, че писменото съгласие от донора трябва да е заверено от нотариус в района, в който се намира ин витро центърът.
Другата особеност е, че физическото и психическото състояние на донора се удостоверява с протокол пред комисия от най-малко трима лекари.
Една жена може да бъде донор на яйцеклетки до реализиране на пет доносени бременности, като това включва и собствените й деца.
Как е устроено законодателството в Европа?
В различните европейски държави законодателството относно донорството на репродуктивни клетки е устроено по много различен начин.
В Италия например донорството е забранено. Законът не позволява донорство на сперматозоиди, яйцеклетки, ембриони, сурогатно майчинство и процедури с донорски сперматозоиди без партньор.
В Австрия положението е подобно, като единствено могат да се използват донорски сперматозоиди само за вътрематочна инсеминация, но условието е партньорът в двойката да признае нотариално бъдещото дете.
Във Великобритания, Холандия, Швеция и Дания е позволено донорството на яйцеклетки и сперматозоиди, като то е неанонимно и след навършване на пълнолетие детето има право да се срещне с донора или донорката.
Доста либерален е законът в Румъния, Полша, Чехия, Испания и Гърция, където могат да бъдат извършвани процедури с донорски сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони, като донорството е анонимно.
Сурогатното майчинство пък е позволено в Полша, Чехия, Украйна, Холандия, Дания и Великобритания.
Процедури с донорски сперматозоиди без партньор са разрешени в България, Румъния, Полша, Чехия, Испания, Холандия, Дания и Великобритания.
В Испания няма изискване за родено дете от кандидатките за донори, налице е много добра информираност на обществото относно донорството и се предоставя сравнително разумно обезщетение. Поради тези причини там има и много желаещи да дарят генетичен материал.
Автор: Виолета Иванова
