Мариела Великова: Да си донор на яйцеклетка, значи да не си егоист

От 2011 година до момента общо 537 жени у нас стават донори на яйцеклетки. За същия период мъжете, дарили сперматозоиди, са едва 137. Данните са на Фондация „Искам бебе”. 

През 2011 година Мариела Великова става донор по програмата на "Искам бебе". Тя е родена на 2 юли 1979 година в град Ямбол, расте в Тополовград и Пловдив. Завършва финанси във Великотърновския университет. През 2001 година се мести да живее в София и работи като финансист.

Мариела е горда майка на две момчета – на 8 и 9 години.

Г-жо Великова, как се решихте да станете донор на яйцеклетки?

Попаднах на тази информация през 2009 година, но тогава не взех решение, защото данните бяха много оскъдни. През 2011 година се поразрових повече и намерих повече информация по темата. Записах си час в една клиника, а там ме ориентираха към координатор във Фондация „Искам бебе”, който да бъде до мен, ако имам желание. Пожелах, за да не съм сама.

Какво Ви накара да вземете това решение?

Първо бях стресирана от това, че има такава възможност. Преди да попадна на тази информация не знаех, че една жена може да дари яйцеклетки и така да помогне на друга жена, чиито яйчници или не функционират, или има някакъв друг репродуктивен проблем.

Бях изненадана от факта, че има жени, които се нуждаят от яйцеклетка. Това не беше познато до този момент, както и че съществува метод, по който друга жена може да дари яйцеклетка и някой да има дете, чрез помощ от непознат. 

След което се запитах дали, ако аз имам проблем, ще се намери някой, който да ми помогне. Защото, ако аз имам нужда, но никой не знае и не е бил информиран, както съм била аз, то реално няма да има възможност да се помогне и на мен. 

Какво се изисква, за да се вземе едно такова решение – информираност, смелост?

Информираността е задължителна, за да може човек да знае какво прави. Следващата стъпка е да носи усещането за любов към детето, да не си егоист, да вярваш, че някой друг също има право да има това детенце и ти можеш да му помогнеш това да се случи. 

Как премина самата процедура при Вас? Даряването на яйцеклетки е свързано със стимулация, след това се прави пункция, която се извършва под упойка. Страшно ли е да се премине през тази процедура?

Не, не е страшно. Най-нормалното нещо на този свят е да се страхуваш, когато не познаваш нещо. Човек се страхува не от самата процедура, а от непознатото и какво ще се случи. Много голямо влияние оказва написаното в социалните мрежи и форуми, където се обяснява за странични ефекти, които реално ги няма – като напълняване например. 

Изпитвах страх от това, че не знам какво се случва, реално не знам какво ще стане. Но всеки един интелигентен човек може да пита, да се интересува и, когато вземе това решение, да следи какво се случва с него. 

Процедурата започва с един първичен преглед, които показва, заедно с гинекологичния преглед и кръвните изследвания, дали тази жена може да бъде дарител. При мен всичко беше наред.

След това се пристъпва към самата стимулация, която трае между 9 и 13 дни. Аз имам повече от веднъж донорство и двата пъти е било с един ден разлика. През тези дни всеки ден се бият инжекции в корема, като това става подкожно. Това звучи много гръмко и страшно, но всъщност иглите са много малки – с така наречените писалки. Така се инжектира самият хормон. Процедурата трае около две секунди и се прави веднъж на ден. 

След като приключи стимулацията, дойде време за пункцията. Прави се под пълна венозна упойка, която трае между 3 и 4 минути. При нея няма никаква болка, защото няма оперативна намеса. След като се събуждаш, си напълно в кондиция, но емоционално си много въодушевен. 

Моментът след пункцията е много силен. Аз често го сравнявам с мига на раждането на децата ми. В този момент ти вече знаеш, че си направил нещо, което ще доведе до мига, в който една жена ще роди детето си. А ние, майките, знаем какво е усещането, когато родиш детето си!

Как приеха вашите близки – съпругът Ви, децата, родителите Ви, това решение да станете донор? 

Всички знаят и всички го приемат нормално. В първия момент се вълнуваха много. Съпругът ми ме подкрепи. С децата често говорим за това, те познават и други момичета, които също като мен са дарили. За тях това е нещо изключително нормално и естествено.

Отразява ли се това, че Вие сте майка на две деца, на решението ви? В закона също е записано, че можеш да станеш донор, едва след като самият ти имаш дете. 

Законът е писан много отдавна и аз не знам какво точно са визирали тогава за това условие. Но за мен лично това изискване е най-доброто. Много често влизаме в спор с момичета, които нямат деца, но искат да станат донори, а все още нямат деца. Аз подкрепям решението жената, която дарява, да има поне едно дете, защото освен физически, това е един изключително емоционален акт. И точно, защото тя вече е майка, точно затова осъзнава какво прави. Не искам този жест да бъде едно „сухо“ даряване, а искам да бъде емоционално. Това може да го изпита само майка.

Трябва ли според Вас донорството да е анонимно или детето, след навършването на пълнолетие, да има право да се срещне с донора, както е в някои европейски държави?

Според мен донорството трябва да си остане анонимно. Преди време в някои държави имаше възможност да се срещнеш с донора преди да започнеш процедура. Автоматично в тези държави донорските процедури намаляха. 

Не мисля, че това е нужно. Това дете расте с тези родители. Яйцеклетката е просто една клетка, нищо повече, а не дете.

Личното ми мнение е, че няма нужда от тези срещи и няма нужда рецепиента да се вижда с донора, още по-малко детето да се вижда с донора.

Смятате ли, че донорството трябва да се заплаща?

В някои европейски държави донорството се заплаща официално. В България е предвидено обезщетение и това е най-добрия вариант. Заплащане като заплащане е абсолютно нередно.

Не е редно на донорството да се гледа като на бизнес. Това е абсурдно.

Защо жените донори са повече от мъжете?

Много голяма част от мъжете донори са половинки на момичета, които имат проблем със забременяването. 

Не искам да казвам нещо лошо за мъжете, но те са малко по-егоистични, по-вглъбени в себе си и малко по-трудно се решават на една такава крачка, още повече, че при тях не се изисква да бъдат вече бащи.  Може би са по-малко запознати и информирани, отколкото жените. 

За съжаление те все още не са толкова широко скроени.

А мислили ли сте, че някъде има едно дете, което носи Вашите гени?

Не. За мен някъде няма мое дете. Самата яйцеклетка е носител на около 5% генетичен материал. По света дори не казват, че яйцеклетката и сперматозоида са генетичен материал. За мен някъде някоя майка има свое дете, което е растяло в нея, което се е хранило от нея. За мен това си е изцяло нейно дете. Това е отделен човек.

Апелирам към всички жени, които са под 35 години и вече са познали детския плач и смях да се замислят. Мили майки, дайте шанс на друга жена да бъде мама. Няма нищо по-прекрасно от това в живота си човек да дари живот.

Автор: Виолета Иванова

Ако и Вие искате да станете донор, можете да се свържете с Асоциация "Искам бебе" на тел.: 805 71 67, с код за София, както и на мобилен 0887 520 820. Можете да пишете и на e-mail: info@iskambebe.bg.