Какво казаха Виктор, Веселин и Христо за страха, предизвикателствата и преодоляването им
Три дни на ръба на оцеляването - трите момчета - Виктор, Веселин и Христо, които се изгубиха в Стара планина и близките им разказват за най-трудните моменти от преживяването си.
Ден първи: Всичко започва като на игра. Момчетата тръгват на разходка, нямат намерение да правят дълги преходи, нито да нощуват по хижите. В този момент не знаят, че ще се изгубят и ще се наложи да прекарат нощта в пещера.
„Доста студено беше, но гледахме взаимно да се топлим. Първата нощ бяхме доста уплашени и не знаехме какво ще се случи”, казва Веселин. „Честно да ви кажа, това ми дойде на мисъл и на тримата, че просто няма да успеем. Това е”, допълва Виктор.
През първия ден, момчетата поддържат връзка по телефона с близките си и с хората от спасителната служба. Бащата на Виктор се включва веднага в операцията, заедно със свои приятели.
Ден втори: Трудното тепърва започва – с идването на утрото. „На сутринта вече нямахме нито батерии, нито осветление и гледахме да стоим на едно място, но след няколко часа решихме, че трябва да се движим, защото нямахме нито храна, нито вода”, пояснява Веселин. В това време, търсенето продължава, но тревогата на родителите расте.
„Всяка една майка може да разбере какво е, детето ѝ да е в неизвестност и през цялото време всяка една група, която се връща и казва няма ги, няма следа от тях…”, разказва майката на Веселин Мария Иванова.
Ден трети: „Най-трудното беше страхът – към това дали ще срещнем някой, дали ще успеем. Подкрепяхме се, това беше единственото, което ни помагаше да продължим да вървим и да имаме надежда. Казвахме си, че ще успеем, че има надежда, че ни търсят, че може би ще намерим някого…”, споделя младежът.
„Видяхме на три пъти хеликоптер, единият път бяхме на доста открито място, махахме с ръце, единия път с горнищата дори, но за жалост не ни видяха”, казва Веселин.
Ден четвърти: щастливата развръзка. „Аз влязох в линейката, наруших правилата, помоли ме фелдшерът да затворя вратата, но аз не изтърпях", споделя бащата на Виктор. "Сега съм изморен, изтощен, потресен и много други епитети”, казва самото момче. Но най-важното – жив.
