Каним ви на пътешествие - 40 хиляди километра за по-малко от 10 месеца. Къде и как - разказва Оги Ковачев
Планина, катерене, колело, каяк, гмуркане, лонгбординг, малко сън за сметка на много позитивни емоции, които си струва да разказваш, както и 40 хиляди пропътувани километра към началото на октомври. Всичко това обаче няма как да се случи без положителна нагласа, близък спътник, ярки цветове и добро планиране на времето.
Всичко това е пределно ясно за Оги Ковачев, който вероятно е изпратен на тази земя с мисията да пътува и да учи хората, с които се среща по пътя си, как да почиват и да се наслаждават на свободното си време, разбира се, пътувайки. Опитът и познанията му са достатъчни не просто за книга, а за учебник, защото като всяко друго нещо и пътуването има своите тънкости и важни условия, за които трябва да си подготвен, за да не отиде всичко... в грешната посока.
Учудващо, Оги се спря за малко - за да сподели най-важните съставки на едно пътуване и да разбие някои митове, като например този, че всеки може да бъде на негово място, дори и да бъде нормален редови служител. Ключът, оказва се, е в планирането.
И така, затегнете коланите, защото Оги ще ни поведе из страниците на своя пътешественически дневник...
Как би представил себе си?
Накратко аз съм пътешественик, любопитен и премерен изследовател, търпелив и последователен в действията си. Обичам да се занимавам с разнообразни неща - от всичко по малко, умерено и с мярка.
За 2012 г. си пропътувал близо 30 000 км или иначе казано – преживял си 122 пътешествия. Как изглежда статистиката за 2014 към настоящия момент?
От десетина години, когато започнах по-честите пътувания, си водя дневник – кога и къде съм ходил, какво разстояние съм изминал. За 2014 г. статистиката вече доближава 40 000 км, но все още съм далеч от рекордните за момента 55 000 км от 2006 г. Тази година пътуването ми до Индонезия значително допринесе за натрупаните километри. Това бе и най-интересното от календар 2014. Засега.
За някои хора това, което ти правиш, може да бъде единствено в сферата на екзотичното или невъзможното по ред причини. Затова – как успяваш да комбинираш работа, личен бюджет и почивни дни?
Голяма част от познатите около мен считат, че не работя или че имам огромна отпуска и само пътувам. В действителност съм редови служител с 25 дни платен годишен отпуск, като допълнителните 5 са натрупани с годините. Не съм излизал в болничен и се справям блестящо. Планирам отпуските в края на предходната година, комбинирам дните около празници, като по този начин се получават дълги периоди за пътешестване. През лятото си планирам доста петъци и така с тръгване в четвъртък след работа се оформят чудесни "дълги" уикенди. От гледна точка на финансите – пътувам на стоп, спя на открито, на хамак, само в чувал, както и по хижи. Също така хапвам плодове, домашно приготвени вкусотии и в местни ресторантчета.
Пътуването за теб е… Откриване на нови места, среща с различни хора, от които може да научиш любопитни истории за миналото им, за региона, в който живеят. Пътуването освобождава мисълта, разгръща мечтите и дава свобода на действие. Всяко пътуване зарежда положително, като след него този позитивен заряд достига и до околните чрез споделянето на разкази и картини от местата.
Пътешествието не може да се случи, без да… Има добро настроение, зареден телефон, хартиена карта, раница и много цветове, които са чисто отражение на положителната нагласа и светоглед. В обобщен вид идеалните съставки на пътешествието включват близък човек за спътник, който няма проблем с горещината или липсата на бира, който не мрънка, ако пропусне да вземе топъл душ след пристигане, който може да яде, но може и да не яде. Или пък голяма компания приятели с повечко свободно време, които няма да бързат за прибиране по светло, за да гледат поредното риалити по телевизията. От голяма полза също е наличието на забележителности в района, които да придават специфичен исторически привкус, красота и тръпка.
Най-доброто време за почивка е... Периодът в началото на есента, когато започнат студените вечери и дъждовете станат част от гледката. Тези дни ми дават възможност да си лягам рано и да поспивам повече от 7-8 часа на денонощие, защото през дългите летни дни време за сън не остава. Поговорката "От сън спомени няма" е винаги на мястото си.
А най-добрата дестинация?
Последните години ходих няколко пъти до остров Майорка, Испания, и там започна много да ми харесва. Там може да правиш всичко свързано с лятото – планина, катерене, колело, каяк, гмуркане, лонгбординг и т.н. А всъщност лятото там продължава повече от половин година. Освен като локация, срещата с близки хора на острова е определяща – сестра ми живее там и съм още по-щастлив, когато сме заедно.
Къде и как прекара това лято?
Лятото започна в средата на месец април с едно далечно пътешествие до остров Бали, Индонезия. През месец май имах една седмица тестдрайв на високо проходима кола, която отведе мен и приятели в Родопите в района на язовор Голям Беглик, Чудните мостове и село Косово. Последва 200-километрова велообиколка на планина Беласица през юни, поредица от Черноморски и Беломорски уикенди, велопреходи и състезание в Банско, островни преходи с каяк, неповторимо участие на Беглика фест като доброволец в кухнята, където готвехме за около 300 човека. Последваха отново морски приключения с тенденция за край на лятото. След това седмица на остров Майорка с множество емоции и за финал - уикенд на село Пожарево за Лютенициотерапия с Горица Кръстанова.
А какви са плановете ти до края на годината?
Предстои ми разходка до Амстердам за едно музикално събитие – Amsterdam Dance Event. На него се събира целият световен DJ елит, всеки бар и сцена са окупирани от музика и танц в рамките на четири дни. Също така се провеждат тематични конференции и срещи в бранша. Аз само ще се забавлявам и танцувам. В края на годината ще прекарам седмица в Лондон и около него, където ще се срещна с приятели, които се подвизават на Острова. Ще посрещнем Бъдни вечер и Коледа край река Темза. За Нова година пък ще се пренеса отново на остров Майорка, където със сестра ми ще посрещнем новата 2015 г.
Къде по света не си бил или поне не би искал да попадаш?
От гледна точка на континентите - все още не съм бил в Австралия и Нова Зеландия, но там бих искал да отида някой ден. Искам да се возя на Транссибирската железница, както и на влака, който достига до столицата на Тибет – Лхаса. Също така, искам да посетя региона на Чернобил, след като усетих много голям емоционален заряд в музея в Киев, Украйна. Не бих искал да попадам в райони, където има война и престоят ми там би бил рисков.
Какво е пътуването на стоп – добро бюджетно решение, романтична авантюра, допълнителен спецефект към преживяването или нещо друго?
От всичко по малко – стопът винаги носи изненади и приключения. Срещите с безкрайно различни хора от всякакъв тип, возене в коли на 35 години или последен модел и класа, различни житейски истории и посоки на придвижване. Стопът ти дава свобода на действията до такава степен, че ако си тръгнал нанякъде, няма как да не стигнеш.
Сподели поне един стоп, който няма да забравиш никога.
Всеки един от стоповете се запомня с по нещо, затова ще споделя един неприятен и един приятен спомен. Преди 4-5 години ни вози такси от Велико Търново до Созопол, минавайки през Стара планина и Прохода на Републиката. Шофьорът си беше доста разсеян и реши да изпреварва тир по завоите, насреща се задаваше друг тир, с който, за наш късмет, се разминахме на милиметри от сблъсък. Хубавият спомен е от срещата с австрийски продуцент, който искаше да стигне от Варна до Калиакра, ние му показахме как се стига и в крайна сметка останахме заедно за още два дни, обикаляйки Северното Черноморие с него. В разговорите той ни сподели една история от кухнята на Елевейшън Фест и защо уж заради счупен крак основният изпълнител на събитието - Jamiroquai, не успял да участва. В историята медиите не споменават, че дългоочакваният гост е злоупотребил с домашна ракия, което е довело до този злополучен завършек.
Кое е най-вкусното нещо, което си опитвал, докато си бил на път и къде?
Няколко са - манго на остров Майорка, плод от помело, откъснато от дървото на остров Бали, спагети със зеленчуци в Удайпур, Индия, сръбската скара в Дойран, Македония, ягодов шейк в Сан Франциско, САЩ и много други.
Какво му трябва на човек, за да бъде щастлив?
Редица съставки, всеки търси точната рецепта през целия си живот. Моите съставки дотук включват сигурна работа, дългосрочно планиране, преследване на целите, задължително трябва да има здрав дух в здраво тяло, което се постига с множество спорт и активности през цялата година. Остава ми само още една съставка, която ми липсва, но се надявам да намеря и Нея.
Замислял ли си се за издаването на „Пътеводителят на Оги Ковачев – пътешествие без граници”?
Преди работех активно върху блога си, където подробно описвах местата и случките. Създаваше се един увлекателен пътепис, но за жалост последните години не остава време за това. Неведнъж съм получавал питания за съвети и насоки за различни места и дестинации. Искани са ми препоръки за планински пътеки и вкусни ресторантчета, препоръки за подходяща екипировка и други подобни.
По-добра представа за част от пътешествия на Оги ще добиете и като разгледате малка част от снимките от някои негови пътешествия по-долу.
Автор: Миалена Халваджийска
