Завръщането на котката може успешно да се използва в туризма

Една красива дива котка се завръща в българските планини. Рисът, който е много трудно проследим, напоследък все по-често попада в обектива на фотокапаните. 

 

Остър поглед и силен слух. Това позволява на тази величествена котка да чуе заек или сърна от далече и ги следи с очи от километър.

 

Рисът не е от животните, които можеш да срещнеш просто ей така в планината. Той е тих и потаен. По тази причина винаги се спори дали и кога той се е появил у нас. Неоспоримо доказателство обаче предоставят поставените фотокапани.

 

През погледа на фотокапаните гората съвсем не е толкова тиха, колкото изглежда, когато ние, хората, пъплим по нейните склонове. Често животинките си правят селфита, без да подозират. Отново тези камери запечатват по 3-4 преминавания на рисове годишно.

 

В Осогово, това е мястото, където най-често се документира този вид. Предишни години тук е снимана и бременна женска, но за съжаление малки все още нямаме документирани.
Ако в планината бродят рисове, за ловците това е знак, че има разнообразие от дивеч. Въпреки това в миналото това животно на много места незаслужено се е считало за вредител. От средата на миналия век рисът е обявен за изчезнал вид у нас. Появява се едва през последните години в пограничните планини на Западна България, в района на Драгоман и в природен парк "Българка”.

 

Завръщането на котката може успешно да се използва в туризма. Цял регион би могъл да рекламира своите природни дадености с лика на животното.