Зимният туризъм по света и у нас
Тази проста схема, в която всички печелят, работи от 1946 година насам. Носи печалба на лифтовите оператори. Печелят стотиците фермери, всеки от които е собственик било на планински ресторант или хотел в долината. За разлика от Банско, тази част на Алпите не е защитена територия, което е позволило размах на инвестициите. Строгите закони обаче работят в синхрон с желанието най-вече на местните хора да опазят планината толкова красива, колкото са я заварили преди повече от 50 години.
Железницата "Hartkaiserbahn" е с капацитет от 1000 души в час и изминава разстояние от 2300 метра, издигайки се на височина от 700 метра. Тук имат същия проблем, който имат и в Банско. Тази железница с капацитет от 1000 души в час не е достатъчна. Необходима е такава, която да можем да обслужва 3 пъти повече. Въпреки че заминава на всеки 10 минути, опашките показват, че построеният през 1971 година “Harkaiserbahn” вече не е в състояние да се справи с туристопотока.
Решението не е нов влак, а подмяна на железницата с голяма 10-местна кабинка с капацитет 3000 души в час. И още нещо. Подмяната не налага отсичането на нито едно дърво, тъй като местната общественост не позволява намеса в приказния тиролски пейзаж. От SkiWelt изтъкват, че именно затова в Бриксен е бил оборудван първият в света соларен лифт. Първата му станция в селото е изцяло покрита със соларни панели, които осигуряват електричеството.
В Австрия грижата за околната среда е в ръцете на инвеститорите. А инвеститорите са хората, които живеят в района на ски зоните и имат интерес да запазят своето природно богатство. Колкото до средностатистическия европейски скиор - за него са важни две неща: качеството и цената. В това отношение Skiwelt е сред водещите в Европа.
България също присъства на картата на европейските ски дестинации. Проучване по поръчка на Европейската комисия нарежда ски зоната в Банско като най-евтиният курорт в категорията „Дължина на пистите между 50 и 100 километра“.
