Еньовден: Билките лекуват, слънцето трепти

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Празникът съвпада приблизително с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народните вярвания на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника слънцето "трепти" и "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва в източниците на вода и прави течността лековита. После се отърсва и росата, която пада, има магическа сила. Затова всеки трябвало да се измие с течаща вода преди изгрев или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отивали на чужда нива, събличали се голи и извършвали различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланяли. Прав остава само един стрък и това е "царят на нивата". Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя идва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана". Понякога, в нощта срещу Еньовден, стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници". 

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, за когото е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. 

С лековитите растения, набрани на Еньовден според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.