Болни чакат с месеци за лекарства

Да се нуждаеш от лечение, което ти се полага по Здравна каса и да чакаш с месеци, за да го получиш. В това положение се оказват хиляди българи, болни от различни болести като диабет или епилепсия, например. Защо Здравната каса взема решенията на такъв период от време и как оцеляват болните докато чакат Комисията да одобри или да отхвърли новото им лечение?

Николай има диабет. Взима инсулин от 13 години. Получава го по Задравната каса. Всеки път, когато лекарят му сменя вида инсулин обаче, Николай твърди, че чака с месеци Касата да одобри смяната. През това време новия инсулин си го набавя сам. Но само когато и колкото успее.

„Било стандартна процедура толкова време да се чака. Един път казват месец, един път казват два месеца”, разказва Николай Дойчев.

Сега Николай чака ново одобрение. Вече месец. Твърди, че започва да има проблеми със зрението и с килограмите. За да не страдат като него, други диабетици пък, просто се презапасяват.

„Бях запозната със ситуацията и трябваше да си нося запас от чужбина, за да мога да изкарам известно време тук в България”, разказва Радосвета Трифонова.

Как да оцеляват докато чакат обаче, се чудят не само болните от диабет. В този център родителите на деца с епилепсия от години се опитват да привлекат вниманието на Здравното министерство. Обясняват, че когато децата им трябава да сменят лечението си, дългото чакане за одобрение и старото лечение превръщат децата им в инвалиди.

„Закупуваме си го от аптеката и то ако го има. В повечето случай някои лекарства ги няма и се налага роднини, близки и познати да молим от чужбина да ни го закупуват. Хората са принудени, които нямат, просто да прекратят тяхното лечение, а това е животоспасяващо! Новите лекарства са скъпи - 200-300 лева”, обяснява Ирена Юручка, родител на дете с епилепсия.

„Срокът е 2 месеца за скъпоструващите лекарства. Правилникът го регламентира и Комисията работи по правилника, за да изпълнява регламентите на закона”, казва д-р Валичка Стаменова от НЗОК.

Комисията можело да бъде свикана и по-рано, но само в определени ситуации като нужда от трансплантация, например. В останалите случаи, от Касата обясняват, че докато чакат новото си лечение, пациентите могат да продължат със старото, а ако не се чувстват добре, да постъпят в болница.

„Мога да взимам от стария вид, но той е недостатъчен. Така е описано в медицинската епикриза - недостатъчен и не ми действа добре. Това си е жив геноцид”, казва Николай.