Бунтарят на холандската проза за живота, книгите и любовта към майка си

Когато имаш какво да кажеш винаги намираш начин да стигнеш до сърцето на читателя. Доказва го холандският писател Арнон Грюнберг, който пристигна в София за представянето на филма „Тирза”, създаден по едноименния му роман.

"Написването на романа ми отне около година и половина. Йорген и Тирза нямат реални прототипи, въпреки че преди това се срещнах с хора, които много приличат на тях. Но всъщност двамата са герои, които излизат от дълбините на съзнанието ми", казва Арнон Грюнберг.

Малката Тирза е единственото, което остава на Йорген Хофмейстер, след като жена му го напуска, губи работата и парите си, а голямата му дъщеря заминава за Париж. Когато Тирза завършва училище заминава за Африка с приятеля си мароканец, когото Йорген подозира във връзка с терористи. Минават седмици, а от младото момиче няма никаква вест. Това кара Йорген да отиде в Африка, за да я намери…

Грюнберг е роден в семейство на еврейски емигранти от Германия. Учи в обикновена гимназия, но не успява да я завърши, защото го изключват на 17-годишна възраст. Историята разказва в дебютния си роман „Сини понеделници”, отличен с две награди и сравняван със „Спасителят в ръжта”.

"Нямам нищо против това да бъда сравняван със Селинджър", добавя той.

Писателят обича предизвикателствата. Записва се в холандската армия, за да отиде в Афганистан. Посещава и Гуантанамо, работейки като репортер.

"Няма да забравя разказа на лекар от американската армия как по време на гладна стачка затворниците помолили да бъдат хранени със сламки, а това е доста болезнено", споделя писателят.

Известен е и с разследванията си за масажистите в румънски курорт, за келнерите в швейцарски влак…

"За мен вагон-ресторантът е много романтично място. В швейцарския влак работих две седмици и там срещнах италианец на около 50 години, който имаше навика да носи своя храна в ресторанта. Беше доста интересен човек", разказва той.

Арнон произхожда от семейство, в което телевизията не е била позволена и това го подтиква към четенето.

"Когато бях на 12 години вкъщи нямахме телевизор и ми позволяваха да гледам телевизия при съседите в събота вечер. Единствените ни забавления бяха кино два пъти в седмицата и четенето. А родителите ми ме насърчаваха да чета книги", разказва Грюнберг.

Майка Ви е оцеляла от „Аушвиц”. Описахте ли спомените й в някой роман?

"Майка ми написа мемоарите си, които бяха публикувани през 2015 г в Германия. За жалост тя почина преди няколко месеца. Аз самият съм й писал няколко писма и те бяха публикувани в списание", казва Арнон.

За какво бихте се извинили и за какво бихте благодарили на майка си?

"В последните пет шест години преди да почине тя бе много болна и това бе времето, когато двамата бяхме много близки. Казах й, че е страхотна майка. Вярвам, че съм показал дълбоката си любов и привързаност към нея. А това може да служи и като извинение. Ако сега тя стоеше пред мен бих й казал, че ми липсва", споделя още писателят.

Автор: Анелия Тодорова

 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес