Историите му за нещата, които не се побират в куфар

„За мен Конго несъмнено е най-африканската страна. С реката, хората, климата, миризмите, ритъма, насилието и контрастите си, Конго има способността да смразява кръвта ти от страх и да изпълва мисълта ти с мечти. Никога не съм изпитвал такъв страх, нито смятам, че някога ще се смея толкова, колкото по време на престоя ми в гигантската африканска страна”.

С тези думи дипломатът Енрике Криадо описва за nova.bg своя 3-годишен престой в Конго. А историите, които разказва в книгата си „Неща, които не се побират в куфар”, могат едновременно да те разсмеят и разплачат, но несъмнено ще останат запечатани в съзнанието ти като кадри от научно-документален филм. Точно този контраст между смешното и трагичното грабва младия дипломат от стъпването му на червената африканска пръст.

„Много често в Конго се случват самолетни катастрофи и след тях винаги плъзват най-различни слухове. Може би затова в началото не повярвах на разказите за една фатална авиокатастрофа. Историята започва от един крокодил, пъхнат в спортен сак в самолета, който по средата на пътуването започва свободно да се разхожда сред пасажерите на борда. Видът му обаче предизвиква истински ужас в техните очи. Изпаднали в паника, те се струпват в предната част на самолета, което става и причина за авиокатастрофата”, обяснява писателят дипломат.

И открехва завесата за друга част от книгата си, озаглавена „Парламентарни избори и фалшив мъртвец в Барселона”. В нея разказва как Испанското посолство в Конго разкрива една добре скалъпена измама.

„Това се случи точно преди парламентарните избори в Конго, когато правителството искаше да докаже, че хората от опозицията са много жестоки и агресивни. И в подкрепа на тази своя теория, в няколко различни ежедневници в Конго излезе дописка как член от управляващата партия, живеещ в Барселона, бил убит от представители на опозицията, които също живеят в испанския град. Бе свикана пресконференция, на която една вдовица плачеше безутешно за съпруга си. Тогава конгоанците поискаха нашата помощ. След различни проверки открихме, че не е имало никакво убийство и че на практика граждани на Конго не живеят в Барселона”, продължава разказа си Енрике Криадо.

Но заобиколен от джунгла, различни нрави и суеверия, може ли човек да намери истински приятели? „Имам много добри приятели в Конго. Въпреки че, когато се намираш на място, в което разликата в имущественото състояние е толкова огромна, е важно да разбереш кой наистина е твой приятел. И дали хората срещу теб се смеят, защото наистина смятат твоя виц за смешен, или просто защото ти плащаш сметките”, отговаря дипломатът, чийто дом в продължение на три години е бил в Конго. Години, в които гради приятелства и среща хора, които никъде другаде не би срещнал - като Нурия Санчес де Оканя – каталунската монахиня, спечелила уважението и възхищението му.

„С Нурия Санчес се запознах на националния празник на Испания, когато моята кола бе запушила нейната и 90-годишната жена търпеливо чакаше да преместя автомобила си, за да може да се прибере (смее се). Малко по-късно разбрах, че тя проучва отдавна забравени досиета в съдилища и затвори и се грижи хората да бъдат освободени, като носи документите за освобождаването им на ръка. Причината да прави всичко това е, че в Конго често произнесеното решение за освобождаване от затвора отлежава в някой ъгъл на нечие бюро и не достига до крайната си точка. Затова в затворите има хора, които остават зад решетките, дори след края на присъдата им”, увлекателно разказва Енрике Криадо.

Тропически климат, джунгла, огромни езера, гори, сякаш са недокоснати от човешка ръка. Природни гледки, които те запленяват и омагьосват - това е другата страна на Конго, която открива писателят.

„Най-много ми харесва източната част на страната, която граничи с Руанда и се нарича „Районът на големите езера”. Огромни вулкани, покрити с гъста тропическа растителност и огромни езера. В тези джунгли живеят последните екземпляри на големите горили и имах щастието да видя на живо такива диви горили”, казва още младият испански дипломат.

А интересите на хората са като на всеки човек - те искат децата им да ходят на училище, да са здрави, техният любим отбор да спечели, шефът да им увеличи заплатата или просто да „свалят” красивата съседка. Единствената разлика е в суеверията и страха от вещици. Затова всички европейци, живеещи в Конго, задължително си купуват малки талисмани от близкия пазар, които да ги пазят.

„В Конго е имало две големи вълни на размирици, на кражби и престъпления – през 1991 и 1993 г. Тогава групи въоръжени хора отивали в богаташките квартали и ограбвали къща след къща. Един мой приятел, французин, успял да се предпази по един уникален начин. Извадил всички талисмани, които имал в къщата си и ги наредил на верандата. Когато крадците дошли в неговия дом и видели талисманите, казали: „Хайде да минем на следващата къща”, разказва смеейки се Енрике Криадо.

А с какво ще запомни България и смята ли да напише книга за престоя си в нашата страна?

„Приготвям книга и за България, но аз пиша бавно, така че очаквам да ми отнеме много време. Книгата ще бъде литература за пътешественика, но мисля да включа някои данни за историята, литературата и астрономията. А фактите винаги ще бъдат пречупени през моя личен опит и поднесени с щипка хумор”, казва писателят дипломат.

Автор: Анелия Тодорова