Магистратите публикуваха решението на сайта на институцията

Върховният касационен съд намали на 7 години лишаване от свобода присъдите на петимата бивши полицаи, обвинени за смъртта на Ангел Димитров-Чората, настъпила при задържането му по време на акция "Респект" през 2005 г. Наказания са наложени на Мирослав Писов, Георги Калинков, Янко Грахофски, Иво Иванов и Борис Механджийски. Четирима от тях вече са в ареста. Петият живее в Германия и се очаква в следващите дни да се върне у нас, за да излежи присъдата си.

Софийският военен съд призна за виновни и петимата за това, че са убили Димитров умишлено и с особена жестокост, като Писов беше осъден на 19 години затвор, а останалите - на по 18 години. Последва дълго лутане между инстанциите. Апелативният съд първо върна делото, след това потвърди присъдите, но решението му беше отменено от ВКС и накрая бяха намалени наказанията на подсъдимите наполовина, а ВКС окончателно ги оправда през 2011 г. Първоначалните изводи на лекарите бяха, че Чората е починал от причинена му тежка черепно-мозъчна травма и разкъсване на аортата, след като е бил бит и ритан от полицаите в продължение на около 10 минути. След това обаче нова експертиза заключи, че Димитров се е задушил, докато е бил притиснат на земята с белезници. Според вещите лица мъжът издъхнал и заради хронични заболявания, поет кокаин и по-къс врат. През 2014 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург прие, че българските власти са нарушили правото на живот и забраната за нехуманно и унизително отношение, както и правото на справедлив процес, поради което държавата беше осъдена да плати 50 000 евро обезщетение на близките на Чората и близо 35 000 евро разноски. Заради решението на съда в Страсбург, главният прокурор Сотир Цацаров поиска възобновяване на делото, което ВКС уважи през 2016 г. и посочи, че Военно-апелативният съд е бил длъжен да назначи нова експертиза, която да преодолее различията в предходните заключения на вещите лица. 

Ето какво гласи решението на ВКС, обявено във вторник:

С Решение № 284/19.04.2019 г. по наказателно дело № 1140/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло решение № 4/06.07.2018 г., по в.н.о.х.д. № 026/2016 г. на Военно-апелативен съд. Изменя първоинстанционна присъда по н.о.х.д. № 033/02.10.2008 г. на Софийски военен съд като: оправдава подсъдимите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков по квалифициращия признак на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК – убийството да е извършено с особена жестокост. Намалява наложеното на Писов наказание от 18 г. на 7 г. „лишаване от свобода“. Намалява наложеното на подсъдимите Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков наказание от 16 г. на 7 г. „лишаване от свобода“. Потвърждава първоинстанционната присъда в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наказанието.

Задържаха още един от осъдените полицаи за смъртта на Чората

Делото във ВКС е образувано по касационен протест и по жалби на подсъдимите, на гражданските ищци и частни обвинители, както и на гражданския ответник ОДМВР – Благоевград, срещу въззивно решение от 06.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 026/2016 г. на Военно-апелативния съд.

С присъда от 02.10.2008 г. по н.о.х.д. № 33/2008 г. на Военен съд – София подсъдимите са признати за виновни за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (убийство, извършено от лица от състава на полицията и с особена жестокост), като са им наложени наказания – на Мирослав Писов 18 г. „лишаване от свобода“, а на останалите подсъдими за всеки поотделно по 16 г. „лишаване от свобода“. С присъдата подсъдимите и гражданският ответник са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

С въззивното решение подсъдимите са признати за виновни в това, че като извършители и лица от състава на полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно са причинили смърт по непредпазливост – престъпление по чл. 122, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като за всеки един от тях поотделно наказателното преследване е прекратено поради изтекла абсолютна давност. С решението петимата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Военно-апелативният съд изменя първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част и я потвърждава в останалата ú част.

В решението на ВКС пише, че към актуалния момент делото е връщано два пъти от касационната инстанция на въззивния Военно-апелативен съд, който е постановил три решения, последното от които е предмет на настоящата касационна проверка. При така посоченото се налага заключението, че са налице предпоставките на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, като е недопустимо настоящият касационен състав да върне делото за ново разглеждане, независимо от констатациите си за пороци или липсата на такива в дейността на контролирания съд. Паралелно с това, в тази хипотеза, законът повелява касационният съд да реши делото окончателно, разглеждайки го по същество.

Двама от осъдените за смъртта на Чората вече са в ареста

Тричленният състав на ВКС, след собствен анализ на събраните по делото доказателствени материали, и като съобрази, че въззивният съд е изразил неясно и двусмислено заключенията си по фактите, поради което не може със сигурност да се изведе приетата от него фактология, намери, в рамките на упражняваните въззивни правомощия, че следва да посочи приетата от първоинстанционния съд фактология, на базата на която да осъществи контролните си правомощия.

По фактите, в решението на ВКС е направено заключение, че контактът на подсъдимите с пострадалия не е преустановен при задържането му, като въпреки виковете му през повечето време, че се задушава, те не са преустановили насилието над него, а са продължили с ударите дори и когато е спрял да вика. Деянието на подсъдимите се е изразило в съвместното нанасяне на удари по тялото и главата на пострадалия, докато снагата му е била притискана, така че той не е могъл да разгърне дихателните си възможности, в резултат на което се е задушил и е починал. Така резултатът – смъртта на Ангел Димитров – се явява следствие на едновременната съвместна дейност на петимата подсъдими.

Заключението на върховните съдии е, че съвкупния анализ на събраните доказателствени материали, позволява да бъде изведен по недвусмислен начин механизма на причиняване смъртта на пострадалия – нанасянето на удари на Ангел Димитров от петимата подсъдими преди поставянето на белезници, продължаване нанасянето на удари след поставянето им, поставянето на пострадалия по корем с белезници на ръцете на гърба, натискане на снагата му и паралелно нанасяне на удари по тялото му – действия, реализирани от всички подсъдими, довели до възпрепятстване възможността му както да се движи, така и да осъществява нормален процес на дишане.

По правната квалификация ВКС намери, че нанесените от подсъдимите удари, макар и значителни по брой, са причинили леки по медико-биологични характеристики травматични увреждания. Така, обективно те не са достатъчни, за да се заключи, че подсъдимите са проявили по време на изпълнителската си дейност извънмерна ярост, садизъм и жестокост. Друг е въпросът, че в съдържащите се по делото характеристични – лични и професионални – данни, не се съдържа информация, която да ги разкрива като агресивни, садистични и безмилостни личности. Ето защо, съставът на ВКС счете, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по квалифициращия признак подсъдимите да са извършили убийството с „особена жестокост“ по смисъла на чл. 116, ал. 1, т.6, пр. 3 от НК.

Върховните съдии сочат, че при определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, така че да е справедливо и да е съответно да престъплението и да постигне целите на чл. 36 от НК на първо място следва да се отчете, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по едно от квалифициращите обстоятелства – а именно по това, че убийството е извършено с „особена жестокост“ и на второ място – на самостоятелна преценка подлежи и въпросът за продължителността на наказателното производство. Без съмнение разрешаването на този въпрос има пряк ефект върху справедливостта на наказанието. Срокът на настоящето наказателно производство е над 13-годишен и той без колебание следва да бъде дефиниран като „неразумен“, независимо от съпровождащите цялото производство процесуални неблагополучия. Забавянето се дължи изцяло на поведението на компетентните органи, без привлечените към наказателна отговорност лица да са допринесли за него по някакъв начин с поведението си. Това обстоятелство съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ предпоставя необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице да бъде намалено.

При отчитане на конкретното своеобразие на извършеното престъпление и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за всеки от подсъдимите, ВКС намира, че справедливи са наказанията, както следва – за всички подсъдими – Писов, Иванов, Граховски, Механджийски и Калинков – 7 г. „лишаване от свобода“, в какъвто смисъл първоинстанционният съдебен акт подлежи на изменяване, пише в окончателното решение.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес